„Що е Истина, попита Пилат, но Иисус мълчеше!“
1.Истината е многолика. Всеки стига до нея по своя си път и я вижда по различен начин. Неговата Истина, защото той, тя самият, самата е Истината.
2. Всяка друга истина не е твоя, а е само временна спирка по Пътя и затова е илюзорна, преходна.
3. Още много неща ти предстои да видиш, мила душо, поела по пътя към себе си. И накрая ще видиш и себе си, такъв, такава какъвто, каквато си, а не каквото си мислиш, че си.
4.Не си създавай никакви представи за самия, за самата себе си, защото те са погрешни, илюзорни. Ти си необятен, необятна. Ако знаеш какво си и не си готов за тази истина можеш да изпаднеш в манията на величието.
5. Независимо, че сега се осъзнаваш като реалност, ти се намираш в състояние на сън в пределите на една илюзорна вселена, която е само холограма на своя божествен оригинал.
6. Себепознанието е присъщо на всяко творение и на Творците на светове, и на Абсолюта, обединяващ всички светлинни проекти в едно. Не забравяй, че чрез теб, Той опознава себе си.
7.Словото Божие насочва към Истината със силата на Любовта и Мъдростта. А Истината освобождава човека от илюзиите на живота. Тя е нашата Свобода.
8. Истината е „опасно“ нещо, защото тя разрушава света, който си създал с ума си, но ти дава достъп до Божието съзнание, в което е истинския Живот.
9. Пътят към Първопричината е безкраен и това е прекрасно. Винаги има към какво да се стремим във Вечността.
10. Когато има воля за просветление и любов към Истината, копнежът по Дома се ражда естествено, без усилия.
11. Главната причина за наличие на нещастни хора е изключителната насоченост на техните мисли към определен обект от външния свят, който е нереален.
12. Единение с всичко и всички е възвишено състояние на Духа, който се разтваря в Общото начало, слива се с Абсолюта. Това е за верни на Учителя души, които са се отрекли от себе си, от нереалното, от всичко, което е вън от тяхната сакрална същност.
13. Всички пътища водят към себе си, но някои са по-обиколни. Според силата и вярата си човек избира своя път. Само силни души могат да изкачат стръмните пътеки към Върха.
14. Самотата е една илюзия при спящите души. Който има пробудено съзнание си има винаги компания. Да бъдеш с Духа си е велико благословение.
15. Има една сфера на Самотата когато със своя висш Аз ти обгръщаш всичко и всички, но каква самота е това ? Абсолютът е винаги със своята вътрешна природа, със своя по-висш Отец.
16 .Абсолютната Реалност, Великата Пустота е пълна догоре със съдържание. От него черпят великите мъдреци и раздават безкористно на всички.
17. Страданията на хората карат един велик дух да слиза и живее сред тях. Като живее, той се жертва за тях, а не като умира.| Той знае, смъртта е просто освобождение от ограничението на формата.
18. Създай си навик да милваш хората с поглед. Изпращай им хубави мисли. Душите усещат какво излъчваш и без да им говориш. Така в тях се ражда волята за просветление.
19. Всеки човек е сам на себе си Път, Истина и Живот. Всеки от нас е един Иисус, който трябва да стане Христос.
20. Не Иисус или някой друг те спасява, а придобиването на Христовото спасително съзнание, което е едно възвишено състояние на Духа. Затова поеми смело по Пътя към себе си.
21. Ние сме пазители на Светлината. Тези които отварят вратите за новите осияния на Абсолютната мисъл, които се вливат като мощни струи в енергията на новата епоха. Ходещи в Истината – това са учениците на великия Учител.
22. Това което привличаме с мисълта си, определя нашето състояние и позволява да се извършат промените на вътрешно ниво. Ако група или отделни лица пречистят енергийните си полета, те привличат друга духовна реалност на Земята.
Процесът е необратим, който и както да се стреми да го забави.