Тази сутрин изгревът беше за Хем.
Лъчите на Слънцето се изсипаха по раменете ѝ, сгряха старите ѝ плещи, сресаха белите коси, нанизаха се по шията ѝ, превъртяха се в златни пендари и заблестяха.
Хем отвори очи.
– Време е – рече ѝ Слънцето.
– Завъртя ли се Хорото? -прошепна старата.
– Завъртя се. Пак е ред на Бъдниците.
– Остарях, Райо… -гласът ѝ едва се чуваше.
– Така трябваше. Пак иде младост.
– Дървото даде ли плод?
– Златен!
– И кой ще поведе Бъдниците?
– Момиче ще е.
– Защо? Няма ли да е по-лесно, ако…
– Не. Друга сила трябва.
– Ще я познаят ли?
– Ще си я спомнят. И преди е била -рече Слънцето, вдигна се още една копраля нагоре и целуна земята българска.
___
Писмото на Ясна
„Мила бабо,
Имахме час по вероучение. Господин Благовест ни разказа приказка за Сътворението на света и човека. Беше ябълкова приказка. Но ябълката беше забранена! Писах ти, че старите приказки са объркани и някой е взел силата им. Имам чувството, че е започнало оттам. От една дебела книга наречена Библия. Това е първата приказка за света, където ябълката е донесла зло! Можеш ли да си представиш?! Оттам е тръгнало объркването. Само не разбирам защо му е било на някой да го прави.
Обаче имам и добра новина. С майка, татко и господин Найденов победихме! Ще разказвам за Българските Яки Сили в час на класния! Дори лошата вещица се съгласи. Ще се справя! Господ и Найда са с мен.“
Из „Зарана“, Розмари Де Мео
Снимка: Родопски изгрев, Мая Врънгова
Материалът подготви: Красимира Златева
