„Тази поредица от статии е опит да обобщим накратко нашите идеи за активната природа на сянката. Може да е от голяма полза за онези, които вече са запознати с психологическата концепция за сянката и работата в сянка. Но дори и тогава читателите могат да изпитат когнитивен дисонанс, докато четат или изследват задълбочено собствените си сенки. Осветяването на сянката със светлина ще накара елементите в психиката да се отблъснат. Поради тази причина често казваме, че този вид работа по осъзнаване на сянка е „екстремни спортове“. Предназначен е за тези, които са силно отдадени на собствената си вътрешна еволюция. В един момент общото осъзнаване на сянката ще се затвърди и когнитивното отблъскване ще бъде намалено, но засега ние, пионерите на авангарда, сме „тези, които сме чакали“.
Въведение
Напълно очевидно е за всеки, който погледне дори небрежно към текущите събития или историята, че човешките същества непрекъснато са въвлечени в ненужни и ирационални конфликти и саморазрушително поведение. Очевидно еволюираме за дълги периоди от време, но също така се самоунищожаваме ненужно, защото сме слепи за силите в нас, които се противопоставят на нашето развитие.
Голям процент от всички хора са притиснати от вътрешни сили, които ги правят невъзможни да проявят личния си гений. Освен това огромен процент от хората несъзнателно са въвлечени в поведение и начин на живот, които са хищнически или паразитни спрямо другите. Заедно тези нагласи си играят една с друга, за да ограничат силно потенциала на човешкия вид да напредва в развитието.
Карл Юнг многократно изтъква, че саморазрушителната природа на човечеството е свързана с така наречената сянка на несъзнаваното. Сянката е областта на подсъзнателния ум, където крием своите първични нужди и импулси и където крием остатъците от нашите лични и междупоколенчески рани.
Основен аспект в подхода е „набюдаването на ума“, вътрешните състояния и присъствието в истината на момента. Наблюдаването означава способността за осъзнаване на собственото си тяло и ум, което е и същността на медитациите.
Юнг също установява, че пътят напред за индивида, който е измъчван от саморазрушителни вътрешни сили, трябва да изрови археологически съдържанието на собствената си сянка. Това представлява началото на вътрешния алхимичен процес, който той нарече Индивидуация , който интегрира тези отцепени аспекти и възстановява латентните елементи на гения, които се крият вътре.
Ако има място в несъзнаваното на човечеството, където произлизат силите на самоунищожението или така нареченото зло, това място би било сянката на Юнг. Но създадената от Юнг карта, макар и напълно функционална, е неясна. Тази област все още е твърде нова за съвременния западен ум. Поне грубата карта на Юнг е точна и това е добре, но сега трябва да я разработим по-подробно.
Твърде малко са тези, които са се посветили на проекта за картографиране на сянката след Юнг. Тези, които са ни повлияли, включват Робърт Л. Мур , който може би е постигнал най-много от юнгианска гледна точка, Робърт Огъстъс Мастърс , който е изяснил съдържанието на сянката и е написал по начин, който е приемлив за широката публика, Пол Леви , който е описал дълбоко комуникативната природа на сянката и Екхарт Толе , чиято идея за „тялото на болката“ е много близка до идеите, които ще обсъдим в тази статия.
През 2015 г., заедно с Мелиса Мари, издадох книгата Shadow Tech – Cracking the Codes of Personal and Collective Darkness . В тази книга ние описваме редица идеи, които се събират заедно, за да започнат да формират системен изглед на човешката сянка. По-подробно обяснение на темите, обсъждани в тази статия, е разработено в тази книга, която предлагаме безплатно на нашия уебсайт .
Това, с което не се сблъскваме, се обръща срещу нас
Сянката не е действително място и не е един комплекс. Сянката е съвкупността от всички потиснати елементи в психиката, които биха могли да имат полезна функция в съзнателното его, но които са потиснати и следователно или губят нашата жизнена енергия, или са се превърнали в активни паразитни влияния.
За да бъде ясно, повечето несъзнателни материали не трябва да бъдат превръщани в съзнателни. Сенчестият материал е несъзнавано психично съдържание, което може и трябва да стане съзнателно, защото те са части от нашето потенциално състояние на цялостност, което зависи от тяхната интеграция . Сянката е това, с което не искаме да се сблъскваме, но трябва да се изправим, за да се развием. Това е вярно лично и колективно.
Това е трудна тема с много компоненти, така че ще обобщя основното веднага в началото.
Когато разяждащият материал на сенки прерасне в активен комплекс (процес, който все още не разбираме напълно), това води до цикъл на паразитно хранене, който се проявява като различни видове конфликти в нашите умове, тела и взаимоотношения. Тези разрушителни цикли също се споделят семиотично в цялата демография. Както ще изследваме по-нататък, голям процент от човешките заболявания, както психологически, така и физически, са резултат от неинтегриран, активен сенчест материал .
Това разбиране на активната сянка не е много добре дефинирано в работата на Юнг, въпреки че той го посочва отново и отново. Но Екхарт Толе, съвременен духовен учител, го описва изчерпателно и точно. Той нарича този активен сенчест материал тялото на болката . Пол Леви, юнгианец, също описва този феномен дълбоко и поетично с концепцията си за „ Wetiko “, местен американски термин, който означава „дух на злото“.
Жизненият цикъл на тялото на болката
Сега бих искал да опиша жизнения цикъл на тялото на болката. Ключов фактор, разделящ конфликта, свързан с тялото на болката, от органичния обстоятелствен конфликт в живота, е неговият хроничен характер. Ние определяме хроничното по следния начин: „Продължава за дълъг период от време и се характеризира с чести рецидиви“.
Конфликтът сам по себе си е естествен страничен продукт от живота и еволюцията. Няма начин да се премахне конфликтът като цяло, но това, което разглеждаме тук, е конфликтно и саморазрушително поведение, което е хронично, винаги се връща отново и отново и което изглежда има „собствен живот“. С други думи, ние търсим жизнения цикъл на паразита в психиката на индивида, в лична връзка или в рамките на група хора, които участват колективно в хроничен разрушителен модел. В нашата книга Shadow Tech нарекохме този паразитен жизнен цикъл цикъл жертва-победител , но този термин е взаимозаменяем с цикъла на тялото на болката .
Следват няколко примера за жизнения цикъл на тялото на болката:
– Пристрастявания
– Хроничен конфликт във взаимоотношенията
– Повтарящи се физически симптоми и синдроми без причина, която може да бъде идентифицирана положително (TMS – вижте John Sarno MD .)
– Мания или биполярно разстройство на личността
– В колектива тялото на болката се проявява като групи, които се идентифицират с конкретна злонамерена политическа, религиозна или друга колективна система от вярвания, която рационализира тяхното действие извън жизнения цикъл на тялото на болката. Това е мястото, където произлизат ирационалните войни и геноцидът.
Няма един вид болков телесен комплекс, от който всеки да страда. Има различни профили или типове, точно както при биологичните патогени. Индивидите, които споделят специфичен профил на тялото на болката, ще се колективизират на тази основа. Начинът, по който това се случва, е чрез историята, която те самите разказват . Или по-точно, чрез историята, която им разказва тялото на болката . По този начин се формират патогенни политически движения.
Нека сега прегледаме жизнения цикъл на тялото на болката в индивида, връзката и колектива.
Когато индивидът страда от цикъл на хранене на тялото на болка, който не пречи явно на живота на другите, това се проявява като пристрастяване. Цикълът започва с „нужда“ от определено вещество или състояние, което ще измести зависимия от чувството му на неразположение. Те може съзнателно да знаят, че пристрастяването им вреди, но с нарастването на цикъла стават все по-неспособни да устоят. Тялото на болката ги разсейва от възможността съзнателно да се противопоставят на принудата или ги поваля в хипнотизирано състояние.
След това зависимият търси и получава необходимото вещество или в случай на сексуални пристрастявания, извършва поведението, необходимо за постигане на пика на своя цикъл. Тъй като пиковите физиологични преживявания намаляват, зависимият си възвръща обективността все повече, докато тяхното състояние на чувства се променя, докато не удари „дъното“. Именно тук, в долната част на цикъла, те изпитват мислите и чувствата, които са полярната противоположност на върховото преживяване. Вместо да се чувстват овластени и жизнени, те се чувстват унищожени, срамни, виновни. Появява се чувство на скръб и след това зависимият го заспива или по друг начин отвлича вниманието си от разрушителните чувства, които потъват обратно в сянката, където ще бъдат използвани отново, за да подхранват следващия цикъл. Процесът може да отнеме часове или да се удължи до седмици или месеци. Много зависими никога не се възстановяват напълно.
В личните взаимоотношения, където възниква хроничен конфликт, виждаме подобен цикъл. Нека използваме примера на семейна двойка, която се кара редовно (изключително често), но това може да са и двама приятели или членове на семейството или дори сценарий, при който човек непрекъснато „намира“ нов непознат, с когото да се кара.
В този случай имаме два индивида, всеки от които носи комплекс от тяло на болка, който е синхронизиран. Ако не бяха синхронизирани, цикълът нямаше да се играе. Но когато са в синхрон, двамата индивиди са принудени да изиграят жизнения цикъл на своите болкови тела („за танго са нужни двама“).
Цикълът започва, когато единият партньор „задейства“ другия. Те казват или правят нещо, което другият индивид възприема като леко, някакво нарушение. Тази обида може да бъде най-малката промяна в тона на гласа на другия. Може да е нещо съвсем незначително или повърхностно, но ще бъде взето нарушение. Оскърблението е спусъкът за появата на болковото тяло в съзнанието.
Но тялото на болката не е активно само в жертвата, всъщност тялото на болката в нарушителя е инжектирало дисонансната енергия в гласа им, за да задейства жертвата. Цикълът винаги започва с фина несъзнателна комуникация между комплексите на тялото на болката и при двата индивида. Ако индивидите се поддадат на задействането и цикълът се засили достатъчно, за двойката ще бъде невъзможно да отстъпи. Цикълът ще се изиграе изцяло.
Невъзможно е да се каже какво започва един цикъл, защото цикълът е цикъл без начало или край. Но полярният поток на цикъла се върти около активната сенчеста енергетика като гняв и пасивната сенчеста енергетика като срам, вина, скръб.
Цикълът често започва с едната страна, която изтласква гнева навън, докато другата получава този гняв, който на свой ред активира техните собствени депресивни чувства. След това цикълът може да се преобърне до мястото, където жертвата се превръща в извършител, което ги кара да усетят нараняването, което току-що са нанесли на другия. Точно както в случая с зависимия, цикълът ангажира веднъж заровени сенчести емоции и ги изважда на повърхността, унищожавайки самочувствието на индивидите.
Същата същата динамика се случва с цели демографски групи като чернокожите и белите някога в Америка, мюсюлмански сунити и шиити, социалисти и капиталисти, дори мъже и жени или всякакви две групи, които се организират около разделящото полярно поле на културен проблем. Докато участват в конфликта, те все повече се въвличат в хроничен цикъл, в който болковите тела на участниците задоволяват енергийните си нужди.
Може с право да се каже, че автономното тяло на болката е това, което се възползва най-много от този цикъл на конфликт, но ние рискуваме да прехвърлим нашите проекции на вината далеч от други хора върху тялото на болката, което се превръща в новия враг. Това всъщност се случва в духовните кръгове, където идеята за тялото на болката се митологизира като „архонти“ или други термини, сочещи към демонични влияния, които тормозят човечеството.
Наистина няма значение какви термини използваме, важното е да поемем отговорност за сенчестия материал в нас, който поражда тези сили, които ни унищожават.
Това, което е по-полезно от проектирането навън, е да признаем, че тялото на болката е комплекс, който се е появил в контекста на рана в психиката, че е частично симбиотичен за нас, защото служи за сублимиране (преобразуване) на нашите сенчести емоции, които ние не са развили капацитет за достъп или интегриране. Така че тялото на болката изпълнява разрушителна, но и полезна функция, за да измества материала на сенките от наше име.
Ако първоначалните енергии на гняв и скръб вече не се събираха в психиката, нямаше да има цикъл. В този случай не би могъл да се появи комплекс от тяло на паразитна болка.
Накрая нека разгледаме въпроса за връзката между тялото на болката и физическите симптоми. Това беше разгледано в дълбочина в нашия подкаст, тук , и делото на живота на покойния Джон Сарно, д-р Сарно установи, че голям процент от хората, които страдат от хронична болка от всякакъв вид, както и от други синдроми и така наречените разстройства, са страдащи от психосоматичните ефекти на потиснатите емоции. Той не знаеше за тялото на болката или как сенчестият материал става активен, но за нас е очевидно, че те са пряко свързани. Насочваме ви към нашия подкаст за задълбочена дискусия по този въпрос. Ако страдате от хронични симптоми, горещо ви препоръчваме, както и последната книга на Сарно .
Колин Е. Дейвис
Материалът подготви: Красимира Златева
Свързани статии:
Жизненият цикъл на тялото на болката -трета част
Раните при извора и емоционално изчистване -четвътра част
