В “бездънното езеро” – нашето съзнание, се утаяват пластове знания, неразкрити идеи, мисли с още непораснали крила. Но нищо родено като идея не умира съвсем.
Когато анализираме подсъзнателния ум, е добре да сравним ума с айсберг. Всичко над водата представлява съзнателно съзнание, докато всичко под водата представлява несъзнаваното. Само малка част от айсберга всъщност се вижда над водата. Това, което не можете да видим от повърхността, е огромното количество лед, което съставлява по-голямата част от айсберга, потопено дълбоко във водата. Нещата, които представляват нашето съзнателно съзнание, са просто „върхът на айсберга“. Останалата информация, която е извън съзнателното съзнание, се крие под повърхността. Въпреки че тази информация не е достъпна съзнателно, тя все пак оказва влияние върху текущото ни поведение.
Според Карл Юнг, несъзнаваното до голяма степен определя формирането на личността. Юнг развива концепцията и за лично несъзнавано – потиснатите или забравени спомени, както и това, което той нарича колективно несъзнавано наследените спомени от предци, общи за цялото човечество. Когато Юнг оповестява смелата и революционна идея за колективното несъзнавано, това слага край на отношенията му с Фройд. Във времето обаче, както Юнг, така и Фройд доразвиват своите основни идеи.
Позовавайки се на своята теория, Зигмунд Фройд определя несъзнаваното като състав от рационални и емоционални елементи, които са потиснати, защото представляват проблем за съзнателния ум.
Юнг също приема, че един повърхностен слой от несъзнаваното е личностен и го означава като лично несъзнавано.
За разлика от личностната психика, тя притежава съдържания и форми на поведение, които са повече или по-малко еднакви навсякъде и във всички индивиди. С други думи, тя е еднаква във всички хора и представлява общ психичен субстрат от свръх личностно естество, даден във всеки от нас. (Юнг К. Г. 1999:11)
Съзнавано и несъзнавано функционират като две отделни, но взаимодействащи системи. Несъзнаваното е по-древната еволюционна версия, а съзнаваното е по-късна, развиваща се от старата, като я надгражда и усъвършенства.
- Умът не прави разлика от това дали нещо е реално или не.
- Несъзнаваното не прави ценностни преценки и винаги е свързано с настоящето.
- Мислите, усещанията, емоциите или преживяванията се съхраняват в несъзнаваното. И всичко това, без субектът да знае. Тази информация, която се записва, служи като основа за нашия ум да реагира на определени ситуации. Но… както е казал “Истината, съкрушена на земята, ще се възземе отново”
Интегриране на несъзнаваното
Кен Уилбър, автор на Интегралната теория в „Интегрална психология“ описва следното: „В голямата морфогенетична миграция от материя през тяло, психика, душа до дух… аспекти на съзнанието могат да се отцепват, изкривяват или пренебрегват на всяка от вълните – аспекти на тялото могат да се изтласкват, елементите да разума – да се изкривяват, аспекти на душата да се отричат, призивът на духа – да се пренебрегва. Във всеки случай отчуждените аспекти остават като момент на застой, или лезии в съзнанието. Установяването на контакт (повторна връзка) с тези аспекти, съзнателната среща с тях и пълното им преживяване позволява на съзнанието да ги диференцира (трансцендира) и да интегрира (включи) важните им гласове и цялостния поток на еволюционно разгръщане.“
Снимка на Naomi Booth от Pixabay
С обич: 
Красимира Златева
