Инволюция и еволюция на храненето

В психологията съществуват понятията еволюция и инволюция на съзнанието ( на Духа), но можем да приложим тези понятия и в друга сфера – тази на храненето. Еволюираме ли в тази си сфера или се спускаме все още по низходящата стълба на инволюцията.

Поради Квантовия преход и след споделената научна информация от Валентина Миронова ( биофизик, работила в Космическия Център 20 години, със специалност „засекретени открития”) относно СВЕТЛИНАТА НА ЦЕНТРОЗОМАТА в човешките ни клетки става ясно, че промяната се случва както в духовен, така и във физичен план на клетъчно ниво. Тенденцията е намаляване плътността на материята. Промяната на материята съответно изисква потребност от различен тип хранене.

Въпросът е еволюира ли храненето ни? В каква степен сме готови да променим хранителните си навици или ще продължим да следваме системните препоръки. Една от тях е свързана с белтъчните храни от животински произход, които продължават да се прокламират като жизнено необходими и неизбежен фактор в изхранването на човечеството.

Мантрата за важността на животинския белтък, системата ни я припяват от време „оно„… Защо ли? Няма как науката вече да не е наясно, че човекът в еволюционния си път достига етап, когато отпада потребността от животинска храна. Но тази мантра се припява и до днес… всякакви хранителни нововъведения гравитират все около животинския белтък. Постигнато е пристрастяване към месото… точно както и към цигарите и алкохола. В същото време системата подготвя фона -унищожаване на животинския отрасъл за добив на месо – този процес отдавна е стартирал, с оглед на „климатичните промени“ и „въглеродния отпечатък„.

Прокламира се вече така нареченото „лабораторно отгледано месо“ – отгледано от животинска клетка, което обаче за сега е твърде скъпа технология… или поне се определя като такава. Очевидно характеристиките на храната, която консумираме се променя, но в каква посока… еволюира ли или е на етап инволюция. Идеята ми е е да проследим този процес.

Преди месеци попаднах на статии, от където става ясно, че научната общност вече разработва нови алтернативи за изхранване на човечеството – разбира се отново става въпрос за белтъчно хранене. Пристрастяване на човека към месото, е използвано за прокарване на твърде „интересен“ проект. Отглеждане на „месо“ от човешка клета от собственото ни тяло, на принципа „направи си сам„. Тази концепция е ключова, защото отдавна е казано, че каквото човек сам си направи, никой друг не е в състояние да го направи.

Проекта вече не е на ниво идея, технически е реализиран, а месните артикули, именувани „Пържола Уроборос“, със статут „произведение на изкуството“ са изложени и номинирани в дизайнерски музей в Лондон. (?!)

Ouroboros Steak е комплект за хранене „Направи си сам“ за отглеждане на гурме пържоли от собствени клетки. Той идва като стартов комплект от инструменти, съставки и инструкции, които позволяват на потребителите да култивират собствените си клетки в мини пържоли, без да причиняват вреда на животните. Поръчан за изложбата Designs for Different Futures в Музея на изкуствата във Филаделфия, проектът е критичен коментар за отглежданата в лаборатория месна индустрия и критикува претенциите на индустрията за устойчивост. Проектиран от Андрю Пелинг, Оркан Телхан и Грейс Найт.

Това „мини“ обаче… нещо не кореспондира с установените представи за размер на пържола, пък по-важното е че ще е „гурме„. Популярната поговорка, която гласи „ти си това, което ядеш“, придобива ново послание, за което няма да е нужно тълкувание. От следващия цитат разбираме, че „той все още не е наличен за закупуване“, но не става ясно до кога. Вероятно забелязвате използването на термини свързано с изкуството – „дизайн“ и „дизайнери“, „музей на изкуствата“… ?! Да ви напомня нещо за перфидната технология „Прозорецът на Овертон“ – за онази стъпка: измиването и напудрянето на абсурдната идея? Е… измили са я, напудрили са я и са я пременили до неузнаваемост – метнали са ѝ мантията на изкуството.

"Наречен „Пържола Уроборос“, това е кръстено точно на кръглия символ на змия, известна с това, че се самоизяжда с опашката напред. Този хипотетичен комплект по-късно ще дойде с всичко, от което един човек ще се нуждае, за да използва собствените си клетки за отглеждане на миниатюрни пържоли от човешко месо, според историята на NYpost . Според един от дизайнерите, известен като Грейс Найт в изявление, дадено на списание Dezeen , хората смятат, че мисълта за самоизяждане се счита за канибализъм, което технически все още не е така. Преди да помислите дали този продукт трябва да бъде изпробван или не, струва си да се отбележи, че той все още не е наличен за закупуване..."

Но това не е първоначалния вид на проекта. Нека проследим еволюцията му. В зародиша идеята е с доста неприемлива визия – добив на месо, от човешко трупно месо или човешки екскремент – видиш ли и в последното имало белтък, та от него можело да се отгледа „месо“.

"Професорът от Стокхолмския икономически университет Магнус Содерлунд се изказа в полза на диета, приготвена от човешка плът, пише Ню Йорк Пост, позовавайки се на речта на специалиста пред научен симпозиум в шведската столица. Според него яденето на човешко месо, получено от трупове, би могло да помогне за спасяването на човечеството, ако световната общност се обърне към тази идея. По-конкретно на събитието беше обсъден въпросът дали канибализмът е решение на проблема с устойчивото изхранване в бъдещето." Копирано от standartnews.com

Дори се предлагат и по -„реални“ варианти – насекоми и домашни любимци. Едната вече е съвсем реална.

Очевидно е, че тази идея за добив на човешко месо за храна от трупни „култури“ е абсурдна за хората и неприемлива- в натуралния си вид… още неизмита и ненапудрена. За това се върти в медиите на ниво идея. Позовавайки се обаче на публикуваните материали до момента (линковете са долу във „външни препратки“) става ясно, че „идеята“ въобще не е абстрактна.

За храненето ни не съм убедена, но конкретната „идея“ със сигурност еволюира… щом вече е изминала пътя от бруталния си вид до префинената си визия, достойна за номинация в дизайнерски клуб. Разбирате ли за какво става въпрос? Водят човечеството към етапа на самоизяждане. Разбира се причините са, както обикновено „благородни“ – намаляване на „въглердния отпечатък“ и спасяване на планетата от „климатичните промени“ плюс нехуманното отношение към животните за добив на храна.

До тук фонът изглежда перфектен за сбъдването на подобен проект. Последното би могло дори да бъде подкрепено с подписите за инициативата за преустановяване отглеждането на животни за добив на кожи. Все си е в подкрепа на хуманното отношение към животните. Освен това учените са на мнение, че това не е канибализъм, а висша форма на изкуство – изумително!?

Щеше да е хубаво да е конспирация, но си е съвсем официална информация. Някои хора още си чакат „Антихриста“, а той отдавна си е тук и си работи… Това човешкият ум, няма как да го измисли. И ако това не предизвика най-сетне повсеместна еволюцията в храненето и в съзнанието ни, друго не знам какво да е… Ще сме поставени пред алтернативата – Или… Или… Или човекът ще осъзнае, че е време да се откаже да убива и яде животните и ще се справи с пристрастяването си към месото, или… ще бъде поставен в ситуация да се самоизяжда…. като обогатява меюто си с червеи и инсекти, поради отнетите му други белтъчни алтернативи…

Това в посоката на Еволюцията в храненето ли е… или низходящата точка в инволюцията му? Успокояващо е, че поне е най-ниската, по-надолу няма накъде. И дали действително белтъчните храни от животински произход са така жизнено необходими?

Всъщност въпросът ми е излишен. Природата винаги ни указва правилната посока. Вегетарианци, вегани…. и хора, които са на прана… твърдят, че се чувстват прекрасно. Милиони вегетарианци от цял свят са доказателство, че няма да приключи жизненият ни път, ако спрем да ядем месо, че човек наистина не само може да оцелее, но и да процъфтява, без изобщо да яде месо! Можем да променяме хранителните си навици съзнателно. Така или иначе те се променят… вече твърде много в низходяща посока.

В природата всеки животински вид, приема храната си във вида, в който съществува в природата. Инстинктите им диктуват точно коя храна е подходяща за тях. Когато лъвът е гладен и види сърна, именно инстинкта му повелява да я улови, разкъса и изяде. Ако види узрял плод на дървото, няма да го забележи. Когато човекът е гладен и види теле, агне и пиле… няма и помен от желание да ги изяде. Напротив… ще ги погали, ще им се порадва… особено ако са малки. Ако днес ни се наложи сами да си заколим животните и да извършим другите нужни дейности, докато стигнем до крайния продукт, който да сложим на трапезата си, колко от нас биха го направили? Колко от нас биха впили зъбите си в току що закланото, още топло животно? Вкусно ли ще ни е?

Е, на месоядните животни със сигурност им е вкусно. Но видим ли узрял плод на дървото… ще ни се прияде, ще си го откъснем и изядем, наслаждавайки се на вкуса, консистенцията и аромата му. Това ни е заложено в инстинкта. В хранителните ни желания не фигурират живото теле прасе или пиле, а сочният телешки стек, пържолата от свинско месо на скара, сочното и ароматно печено пиле, вкусната луканка и т.н. Това обаче са вторично придобити хранителни навици, защото крайният продукт, който консумираме няма нищо общо с натуралния вкус в сурово състояние, на съответното животно. Подходящата храна за нас хората на този етап от еволюцията ни е тази, която сме в състояние да приемем и да ни е вкусна в натуралния ѝ вид. Сещам се само за една такава.

Еволюция на съзнанието не е възможно без еволюция в храненето, поради базовите промени, случващи се в телата ни на клетъчно ниво. „Зловещият“ проект, може и да се окаже повратната точка в тази посока. Съзнанието ни все още трудно възприема динамиката на еволюционните процеси, където всяко „зло“ е за „добро“.

Това видео е приложено към една от статиите. Няма нищо общо с темата… освен посланията във финала. Заслужава си да го видите… поне финала. Предполагам няма да съжалявате, ако изгледате и цялото видео. Темата е изключително интересна – свързана е със здравето ни.