Интегрален свят

Използвайки интегралния подход към света, може да се изясни, по какъв начин трябва да съществува човешкото общество, по какви принципи и правила? Затова трябва да се погледне наоколо и да се изяснят тези закони, по които всяка жизнеспособна система в природата трябва да съществува.

 

Нека се възползваме от двете известни открития на учените за устройството на нашето мироздание. Първото откритие /известно още на древните гърци/ се състои в това, че целият свят представлява едно единно цяло, съставено от части, а второто откритие (достижение на квантовата физика) допълва първото с това, че всяка частица от вселената е холографска проекция на една единствена реалност.

Тоест, ако в нашия свят съществува някаква система, то тя влиза в състава на по-крупна система (подобна на нея) и на свой ред включва в себе си много по-дребни системи, подобни на нея. Това може да се сравни с комплект матрьошки, скрити една в друга. Освен това, съществува определен закон/обща сила/, който действа на нивото на всички системи, имайки незначителни отличия на проявлението си на нивото на всяка система поотделно на силата на особеностите (например, проявлението на силата на притегляне на Земята и на Луната).

Ако разглеждаме човека като система и се движим надълбоко вътре в нея, е видно, че тази система се състои от много по-малки системи – органи, органите се състоят от тъкани, тъканите от клетки, клетките от молекули, молекулите от атоми и т.н. В същото време, самата система „човек” се явява съставна част на други системи: човешкото общество, планетата Земя, Слънчевата система и т.н. Остана да се изясни основният закон, общ за всички системи.

Стига само да се погледнат две достатъчно отдалечени от наблюдателя (човек) системи от микро-  и макрокосмоса (атомът и Слънчевата система) и да се сравни как работят. Изобразявайки такава схема, е сложно да се каже веднага структурен модел на Слънчевата система ли е нарисувана или планетарен модел на атома.

Ясно е, че тези две системи явно работят на един и същ принцип – принципът на взаимодействие на две противоположни сили: силата на привличане и силата на отблъскване (отдаване и получаване). Но колкото по-близо се намират системите до човека, толкова по-малко нагледни стават за него общите принципи на устройството и работата на системата. И уж съвсем скрити за хората се явяват нивата „човек” (сложно е да погледнем на самите себе си отстрани) и „общество” (и още по-сложно е да оценим независимо от страна на работата на системата, в която сме непосредствено въвлечени). Затова най-простият начин за човека да узнае и да разбере как е устроен и как трябва да работи (в качеството на съставна част от системата „общество”) – това е да се спуснеш на най-ниското ниво, т.е. вътре в себе си, да погледнеш как е устроено тялото ти и да направиш аналогия, как трябва да бъде устроено човешкото общество.

Човешкото тяло се състои от милиарди клетки. Всяка клетка поотделно е малко егоистично устройство, което се грижи изключително само за собственото си оцеляване: поглъща от обкръжаващата среда хранителни вещества, изхвърля отпадъци и се размножава, продължавайки себе си във времето. Но само щом клетките се обединят в многоклетъчни организми, започват да работят заедно и съгласувано, образувайки едно цяло.

В този случай, работата на всяка клетка се променя – клетката започва да употребява за себе си само необходимите за нормалното й съществуване хранителни вещества, а цялата останала работа насочва за благото на целия организъм. Между другото, тук отново е явен принципът на взаимодействие на две противоположни сили – егоистичните клетки (сила на получаване) работят с цел отдаване на целия организъм (сила на отдаване). Благодарение на такъв принцип на взаимодействие: „Аз работя за всички, а всички работят за мен”, клетките не само получават възможност за задълбочена специализация на функциите си (органи и системи) и повишаване на шансовете си за преживяване, в постоянно изменящи се условия, но и се издигат на качествено друго ниво на своето развитие – многоклетъчен организъм. Придобиват такива свойства като разум и съзнание, които не съществуват отделно за взетата клетка.

Ако някаква си клетка в организма започне да работи само за себе си: консумира много повече от естествените си потребности, изхвърля всичките си отпадъци, където свърне, безконтролно се размножава по свое усмотрение, то тази клетка се нарича ракова. Тя се размножава на себеподобни, постепенно се превръща в раков тумор, организмът се опитва да се бори с нея, ако не се справи с тумора – умира, заедно с него умира и самата ракова клетка с цялото си потомство.

Нека сега от човешкото тяло да се пренесем в човешкото общество, което също се явява единен организъм, състоящ се от клетки (хора). Човешкото тяло трябва да работи като единен и споен механизъм, в който всеки човек трябва да получи това, което му е необходимо, отдавайки за благото на целия „организъм” това, което му е в излишък, трябва точно, качествено и с удоволствие да изпълнява работата си, не трябва да „цапа”, където му попадне, не трябва да нарушава всички възможни закони, както му е угодно.
                 


За съжаление, сега човечеството не работи на такъв принцип. В днешно време хората съществуват на принципа на раковата клетка, където всеки мисли само за себе си (и за роднините си) и нищо наоколо не го интересува.

Когато хората разберат същността на случващото се с тях – че са длъжни да си взаимодействат като един организъм, тогава получават шанс да се издигнат на много по-високо ниво от развитието си (наречете това ниво колективно съзнание) и да придобият допълнителни възможности за максимално комфортно съществуване, за което сега нямаме ни най-малка представа. Така, както животните не разбират какво е това човешко съзнание и какви са неговите възможности.

Интегралният подход помага на човека да си изясни основната си задача – с каква цел е създаден и как да я достигне. Защото ако малък детайл от някакъв голям механизъм разбира предназначението си и функциите си в този механизъм и ги изпълнява, то започва автоматично да се наслаждава на съществуването си така, както целият механизъм не само не оказва върху него негативен натиск, но и всячески способства за по-нататъшното му функциониране.

Също както човекът, намиращ се под въздействие на силите на природата, когато знае, че тези сили му въздействат, и разбира мястото си в системата на тези сили, получава възможност да придобие състояние на най-голям комфорт и хармония.

Ако изобразим човека като заредена частица в електрическо поле (А), то ще стане ясно, че силите на природата, съществуващи неизменно (както законът за привличане), постоянно въздействат върху човека, разгръщайки го в максимално целесъобразно и хармонично положение. И ако човекът се съпротивлява и постъпва както си иска (А), то той ще се окаже в позиция (Б), когато силите не го притискат, а плавно го обикалят от всички страни, носейки му радост и удоволствие.

Тоест променяйки обичайния човешки подход /да подчини себе си на обкръжаващата природа/ и научавайки се да съответства на ролята ”на клетките в тялото”, ще променим качествено живота си, веднъж завинаги ще се избавим от проблемите си и негативните въздействия върху нас, от страна на единното мироздание.

velchev.wordpress.com