В най-дълбоките недра на психиката откриваме не инстинкти, а Дух – и изучаването на психологията в идеалния случай трябва да е изучаване на всичко това – от тялото през разума до психиката, от подсъзнателното през самоосъзнаването до свръхсъзнателното, от съня, към полубудността към пълната събуденост. Цялата теза на Фехнеровата психофизика е, че духът и материята са неотделими, те са двете страни на една огромна реалност, и неговите опити да измери аспекти от психиката имат за цел да посочат тази неделимост, а не да свеждат духа или душата до материални обекти и със сигурност не да отрича духа и душата, както други изследователи.
Фехнер обобщава, че „цялата Вселена е духовна по природа, а феноменалният свят на физиката е външното проявление на тази духовна реалност. Атомите са само най-простите елементи в духовната йерархия, водеща до Бог. Всяко ниво в нея включва тези под себе си, така че Бог съдържа целостта на всички духове. Съзнанието е същностна характеристика на всичко съществуващо. Проявите на душата са системна последователност и подчинение на закона, проявявани в поведението на органичните цялости. Фехнер разглежда Земята, „нашата майка“, като такова органично , одушевено цяло.“
Самият Фехнер обяснява, че „както тялото ни принадлежи на по-голямото и по-висшето отделно тяло на Земята, така и духът ни е част от по-големия и по-висшия дух на Земята, коийто обхваща всички духове на земните създания. В същото време Земният дух не е просто сбор от всички духове на Земята, а по-висш индивидуално съзнателен съюз от тях.“
Земният дух – Фехнер дава точно очертание на Гея – сам по себе си е е просто част от божествения дух. Това обаче не означава заличаване на индивидуалността, а само нейното завършване и включване в нещо по-голямо.
„Собствената ни индивидуалност и независимост, които естествено са с относителен характер, не са накърнени, а обусловени от този съюз.“
И така нещата продължават нагоре в тази вместена йерархия на увеличаващото се включване:
„Както Земята телата ни от Вселената, а ни свързва и единява с нея, така духът на Земята не разделя духовете ни от божествения дух, а създава по-висша индивидуална връзка на всеки земен дух с духа на Вселената.
Следователно подходът на Фехнер към психологията е интегрален: той е искал да използва емпиричното и научно измерване не за да отрича душата и духа, а за да помогне за осветляването им. По времето на Фехнер, Уилям Джеймс и Джеймс Марк Болдуин, новопоявяващата се наука психология все още комуникира с древната мъдрост на Извечната философия. Тези пионери на модерната психология успяват да са едновременно научни и духовни, и не откриват никакво противоречие в тази прегръдка.
Това е в основата и на цялостната интегрална дейност на Кен Уилбър, която някои учени днес определят като „брак между Фройд и Буда“.
Из „Интегрална психология“ – Кен Уилбър
Снимка: Кен Уилбър
Кен Уилбър е изтъкнат учен на интегралния етап на човешкото развитие. Според известният психолог и писател философията, психологията, както и другите науки, се нуждаят от ново представяне. Именно той успява да направи много открития чрез комбиниране на психология, социология, философия, мистицизъм и религиозни изследвания. Благодарение на неговото творческо мислене, човек намира необичайни и впечатляващи подходи към вече установените концепции.
