Има приказка една, от древни времена – за калема и вретеното на времето …

Нека си спомним какво е калем?

1. Пръчица за писане на плоча, използвана някога в училище;
2. Молив;
3. Сметка, изчисление. Правя калем. /Тегля калема/;
4. Присадка – клонче за присаждане, ашлама;
5. Масур – тръбичка за навиване на бобини от прежда
bg.wikipedia.org

Приказките, написани от Калема на времето, описват как нишките на съдбите пресуква Вретеното… В плетката сложна, любовта заплетена изгубва се. Сестра със сестра си да се не знаят, брат с брата в сърца си да се не познаят. Но винаги Вретеното на времето оставя нишка за разплитане. И всичко туй пресукано е тъй изкусно… единствено, за да се научим да обичаме. Че само тя любовта силата има, на Времето плетките да разплита, с мехлема на прошката да помаже. 

Калема на времето точка не слага…  Вретеното си преде ли преде… тънки нишки на съдбите нови пресуква. И всичко заплетено и с обич неразплетено, наследството е втъкано в пътеките на децата ни. Още по древни времена, на люде Посветени шепот в сърцата им стигнал. Схемата на тез чудни плетки издал им. Та да указват… или подсказват, как възлите трудни на предците да разплитаме, та вятърът праха от техните пътеки да отвее. С любов по тях да стъпваме, за идните пъстри да оставим. 

Хубаво е да си спомним, че кога калем на дърво се слага, първо клончето от друго се реже. После плътта на дървото неплодоносно се срязва, там присадката да се постави, та дървото да се облагороди. Но за това и двете дървета ги боли. И само присадка, от човешки ръце с любов и грижа положена, привързана и с молба за прошка помазана… само тогава се захваща. Едното дърво клонче си дава, другото с кора си в плътта прегръща, с корените си захранва, простили си за болката… на себе си и на стопанина, задето плътта им е срязал.

Нашите Интегрални теми, именувани са Калеми

В тях ще Ви разказваме за Плетките човешки, от пресуканите нишки на Вретеното на времето… Ще се учим заедно в констелациите да разплитаме заплетеното… за да тъчем пътеките си житейски, по вярната схема, завещана ни от Посветените.

Но нека си спомним какво е  вретеното?

В книгата „АллатРа“ може да се открие интересен отговор на този въпрос.

blog.allatra.bg

„…на старославянски език думата „вретено“ се свързва с думата „завъртане“ (завихряне, движение по спиралата). Между другото, това не е само при славяните. Древноиндийската дума „vartanam“ също означава „завъртане“. Вретеното в духовен план още от древността е считано за магически инструмент, надарен свише. Това е условно обозначение на същите тези молитви, медитации и духовни практики. Преденето на нишки с помощта на вретеното, се е явявало определен духовен символ, който много народи познават като единството на „Небето и Земята“, единението на човека в неговия краткотраен живот с духовното небесно начало /Душата/. Нишката в религиозното изкуство символизирала духовния живот на човека, а в глобален смисъл – символа на времето, връзката между миналото, настоящето и бъдещето. Тя е била духовна съставна, която обединявала всичко, както нишката свързваща заедно всички перли /души/. Сред много от древните народи „Великата майка“ била изобразена с вретено в ръце.“

Човек не обръща особено внимание, когато не е наясно, но е достатъчно истинското знание да се докосне до челото му, неговата Душа да се събуди и той придобива мъдрост. А мъдростта поражда действие...

И още нещо, което всеки Българин, добре  е да знае: