Както вече стана на въпрос, на това Интегрално пътуване… дори няма ни се налага, да си „стягаме багажа“

Олекотяването на същността ни е малко дълъг и изискващ все пак някакви усилия процес. Много трябва да остане зад гърба ни…. с оглед на по-доброто ни настроение и благоразположение.  Внушено от родители, учители, политици, майсторите на заблуди и Пророците на Пришествието… поне за кратко добре е да забравихме.  От тях и добро сме научили, но и съзнанието на жертва сме придобили.  И „тъмното“ и „светлото“ сме наследили.

В миналото има твърде много „дупки“ и  „пробойни“, през които изтича или е блокирана енергията ни –  скритите дългове и неразплатени сметки на предците ни, които чакат да бъдат върнати, усещане за вина и самосъжаление, срам и неудовлетворение и другите  тъмни кътчета, недостъпни за Светлината.

Същността ни е като зле уреден магазин, непочистен… с неправилно поставени цени по етикетите на стоките. Нещата, са висока стойност ги продаваме и купуваме евтино, а некачествените и непотребни стоки са с високи цени.  Нужна е сериозна инвентаризация и стерилизация. Тази Духовна профилактика е ключовата тактика.

Има и едно кътче в Същността ни, където мислите, усещанията, емоциите, действията и събитията са архивирани завинаги и дори да минат много години, все още можем да ги открием складирани там, подобно на непотребни вещи, които сме трупали на тавана. В действителност обаче тези неща продължават да живеят и предопределят пълнотата и целостта на съществуването. Ето къде трябва да отидем… в “ тъмното мазе“ и „прашният таван“ на същността ни. За да се случи това е нужна подготовка… 

И всъщност… в тези непредпочитани за пребиваване от Егото ни пространства, ни чакат търпеливо собствените ни „сенки“, и молят ни за малко Обич, Светлина и Въздух. Или поне се надяват да бъдат видени, приети и уважени.

Първата „Дестинация“ от това Интегрално пътуване е там – ще се разхождаме из „мазето“ и „тавана“ на онова У дома вътре в нас. Ще си спомним и откриваме позабравени неща – някои ще „пуснем“, други ще напуснем.  Знаем, че по тези места у дома се влиза със Светлина, че пристъпим ли без нея в Тъмнината… най-вероятно ще се препънем в метлата. А на Светло – там е като пещерата на „Али -Баба“. Само ще нужно да пипаме там вътре много нежно – с „ръкавици“ и да стъпваме по „терлици“, че Сенките ни са, Ранени Птици –  със съхранен копнеж за свобода и неугаснал порив за летене, чакащи да бъдат изцелени. Там – в „Пещерата на Али-Баба“ са собствените ни прекършени от стрелите на миналото Крила.

А сега нека чуем:

< ПЕСЕНТА НА РАНЕНИТЕ ПТИЦИ?>

Песента на Ранените ни птици

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *