Дали съществува една единствена хипотеза, призната от всички нас за истина, или както всяко нещо в света, и тя се променя, разширява и еволюира?
В съвремието сме свидетели на красивоопакована информация, поднесена от признатата наука, официална религия, медицина, образование, медии като единствено възможна истина. Дали това е цялата истина или част от нея, или въобще няма нищо общо с истиността в идеята на Твореца, сътворил света и нас по свой образ и подобие…
Изхождайки от закона за вечното движение на енергията и преминаването ѝ от една форма в друга -осъзнаваме, че на този свят няма нещо, което да не се променя с цел непрекъсната еволюция. Можем да приложим това разбиране към така горещата тема за истината. Променяме се ние, променя се средата, в която живеем, под въздействие на нашето обновено съзнание и творящи импулси, преминаващи през него. Променя се галактиката ни – непрекъснато се разширява. Променя се Вселената.
Истината, погледната през призмата на хора на различно ниво на осъзнаване към определен момент на тяхната лична еволюция и ниво на колективно развитие, изглежда по различен начин. Колкото по-опитна е душата, толкова по-разширено е съзнанието на човека. Ние виждаме фрагменти от истината за структурата на битието за Вселената и Бога, за себе си света, в който живеем…
Когато виждаме, от различните нива на съзнание истината изглежда по различен начин. Въпросът обаче е има ли знание, което е твърдо и постоянно завинаги? Моят отговор на този въпрос е „Не“. Както всяко нещо във Вселената, знанието е определен потенциал от енергия, намиращ се в състояние на покой. В сегашния момент то може да се счита за истина, защото се поддържа от масовото ниво на съзнание на значителна част от човечеството.
До много скоро знанието за съществуване на различни измерения е било известно на малцина. Вече се създава критична маса, която да трансформира системата от стари вярвания и да доведе на нови нюанси на истината в Новото време. Колкото по голяма част от човечеството достигне до това ниво на осъзнаване и работи за повдигане на вибрацията на Цялото… толкова по-мащабно, бързо и без сътресения ще започнат и глобални промени в хармония с преструктуриране на стария свят. Новото, разширено, обогатено знание ще се превърне в константа, в истина за дълъг период от време.
Това обаче не е краят. Идва следващ момент на качествено натрупване на енергията от опитност, вибрираща на нова честота. Следва квантов скок и отново еволюция. И така до безкрай…
Знанията на човечеството, стабилизирани в момента, са само част от истината за битието, Вселената и Бога, за нас. Приемат за достоверни, защото именно сега са необходими в изграждане конструкцията на света, какъвто ни е известен. Поради тази причина се смята за валидни за вечни времена. Те ще изиграят своята роля до момента, в който това натрупване се превърне в трамплин за поредния квантов скок на еволюцията във Вселената.
Истината непрекъснато се разширява до нивото на нашето съзнание. С ограничените си сетива виждаме много малка част от същността на битието и съответно я възприемаме като валидна завинаги. Има моменти обаче, които са мигновени проблясъци, в свързаността ни с всичко. Усещаме един по-дълбок и безкраен източник на знания, който надхвърля познатите ни представи. И дори не бихме могли да обхванем дълбочината на божествената логика от нивото на съзнание, в което сме.
Факт е обаче, че божествената истина живее във всеки от нас. Тя не се нуждае от посредник, особено след опредено ниво на осъзнаване на личността и задълбочаване на връзката ѝ с душата. Тя не е подвластна на дуалните представи за добро и зло, за правилно и погрешно, за любов и страх. Тя просто Е. Съдържа се във всяка клетка, във всеки наш атом. Активира се при разгръщане на информационните пакети, представляващи сигменти от ДНК спиралата ни.
Истината за нас е безкрайна, непрекъснато променяща се и еволюираща , независимо, че в определени етапи от развитието си създаваме системи и методично организирано знание. Неговата задача е да ни помогне да преминем на следващия етап от своето разгръщане… а не да зациклим, борейки се да защитим ненужните вече на нас самите и човечеството парадигми.
Борбата да докажем определени факти е безсмислена. Субективизмът и индивидуалната ни творческа природа винаги видоизменят възприятието според характеристиките на наблюдаващото съзнание. То от своя страна носи в себе си собственото уравнение на живота си, в което мотивите и силата, движеща еволюцията на всяко човешко същество, имат различни качества и създават реалност, резонираща на тях.
Автор: Милка Кьосева, Откъс от книгата „Уравнението на живота ни“
Ако желаете да научите повече за “ Уравнението на живота ни“ и какво е решението, свържете с Милка Кьосева, чрез ФБ https://www.facebook.com/milka.kyoseva , за да си поръчате книгата.
Изображение: https://pixabay.com/
