Как да приемем противоположностите като едно цяло, ако предварително сме ги приели за противоположности?
Този въпрос измъчва всеки, който тръгва в посока да търси и преоткрива себе си в истината. Не осъзнаваме, че истината е винаги полуистина, т.е. съдържа в себе си своята противоположност. По презумция в живота си търсим и „определяме“ справедливостта и истината. Това е нашия стремеж да се докажем – че сме и че съществуваме.
В същото време разбираме, че всяко нещо, до което се докосваме, е парадокс в самото себе си. Но тъй като се фокусираме върху едната половинка от неговата същност, го определяме като добро или лошо, вярно или невярно… Така се лутаме между истини и полуистини, стремейки се да отхвърлим едното. Не сме склонни да приемем и двете, защото смятаме, че те са взаимно изключващи се, а не допълващи се.
Разсъждавайки в тази посока, „надграждаме“ себе си, като си определяме собствени истини и започваме да се движим в рамките на техните параметри. Всичко друго бива отхвърлено, въпреки осъзнаването на факта, че за да съществува едно проявление, е необходимо то да бъде съвкупност от противопоставено в себе си съдържание. В търсене на отговорите на подобни въпроси, попадаме във все повече ситуации, в които разбираме как противоположностите взаимно се допълват и не се изключват.
Противоположностите са само игри на ума, за да се определи всяко нещо като цялостно и съвършено. Но ние, слепи за това съвършенство, държим да отречем едното и се фокусираме единствено върху онова, което сме разбрали. Ако приемем, че истина и неистина, вярно и невярно… изобщо противоположностите образуват една равнина… то в перпендикулярно на тази равнина, някъде в безкрайността, откриваме отговорите на Цялото.
Те не могат да бъдат открити в ограничението, преди сливането им в онази безкрайна нулева точка, в която получаваме информация за цялостната глобалната картина. Върху плоскостта на вярата и съмнението, може да се изгради канал към Източника, откъдето се възприема цялостната информация. Там винаги получаваме точни, верни, единени отговори, които ни помагат да „подредим“ пъзела в хаоса на нашите лутания.
Този канал може да бъде изграден с приемане и на двете версии, на двете противоположности, бе те да бъдат оценявани по никакъв начин -просто две възможни версии.
Из „Енциклопедия Когиталност“ – книга първа, Ивомир Димчев
Снимка на Anna Varsányi от Pixabay
