Християнството се практикува от около 2,4 милиарда души по целия свят, което го прави най -голямата религия в света. Тя започва преди около 2000 години в земята на Юдея в днешния Ерусалим, Израел. Християните вярват в живота и учението на Исус Христос, за когото вярват, че е Месия или спасител за цялото човечество. Ученията на Иисус са съсредоточени върху любовта, прошката, мира и надеждата. След установяване на православното и католическото християнство, визията за Езотеричното християнство постепенно избледнява. Във времето обаче, след като е изиграло своята роля… техните устоите са разклатени поради отслабване на духовната ни връзка, проявено най-вече в атеистичните настроения при социализма. Впоследствие, поради новите характеристиките на времето и активираната ни вътрешна динамика, човекът все повече се обръща към духовнато.
Визията на Езотеричното християнство се възражда вътре в нас и откриваме там потвърждение на много аспекти от информацията, до която сме достигнали в еволюционни си път – както научна, така и езотерична. Езотеричното(Външното) Християнство всички го знаем, но не всички умеят да го приложат като вътрешен закон в себе си . Езотеричното християнство учи , че Бог е вътре в нас и да го достигнем трябва да завладеем самите себе си. Да станем господари на самите себе си . А това става като разпънем страстите си на кръста и станем обиталище на Закона на Любовта. Това кореспондира както със знанието, което ни предлага психологията, така и с емпиричните доказателства при най-новите клонове на науката – квантова физика и епигенетика.
Езотеричното Християнство търси Бога вътре в човек. Езотеричен – преведено от старогръцки език ἐσωτερικός — означава вътрешен). То е трансцедентално учение, неосезаемо за физическите сетива. Означава да влезеш във връзка с невидимите светове и да се учиш по вечните закони на природата, неопетнени от човешко ни тленно участие.
_____
Обективно и задълбочено ни представя същността на Езотеричното християнство, в статия публикувана в https://istina.bg/. Теодор проследява много прецизно и динамиката от земното – през духовното – към Божественото, като подплатява концепцията си, както с цитати от боговдъхноветна Книга -Библията, така и с такива на антропософската доктрина, създадена от Рудолф Щайнер и учението на Всемирното бяло братство, изявено от Петър Дънов.
Според него, за да разберем Християнството като езотерично учение, трябва да имаме поне основно разбиране на Христа. И тъй като Христос е най-великото Същество, което някога е посещавало Земята, затова с нашия човешки ум е много трудно, дори бих казал невъзможно, да го обгърнем и разберем в Неговата пълнота – това е въпрос на идните хилядолетия, че и много след тях.
Когато говорим за Иисус Христос, трябва да знаем, че под това име могат да се разбират три Същества, чисти и величествени, които изграждат връзката от човека до Самия Бог. Тъй като този въпрос е от първостепенна важност, а в същото време изключително малко хора в нашата епоха имат ясно понятие за Христос, първо ще разгледам тези три същества поотделно, за да можем ясно да различаваме техните проявления.
1. Иисус
За разлика от традиционното християнско учение и църковно-богословските възгледи, според които Исус Христос са двете имена на една Божествена Личност, езотеричното християнство прави ясна разлика между двете същности, познати като „Иисус” и „Христос”: Иисус е най-напредналата душа от земното човечество, която е имала за задача да подготви тялото, в което на 30-годишна възраст Христос (едно Велико Космическо Същество) да се всели за период от три години, за да осъществи Своята земна мисия.
Така че Иисус и Христос са две различни души, и Христос не се ражда на Коледа, а при Кръщението в река Йордан. Христос, Който е изявление на Бога, нямаше нужда да се учи в човешките училища. Той се учи направо от Отца, от Великия Дух на Битието, Който е проявен и живее в Него и с Когото е в съзнателно общение. Това се отнася до Христа и великия Божи Дух.
Но Иисус, макар и много напреднала индивидуалност, позната още като Заратустра, имаше нужда да се учи на Земята. Той беше един Велик Посветен от минали епохи, който беше във връзка с Христа преди Той да слезе на Земята, но все пак в новото тяло на Иисус той пак имаше нужда да се учи. Затова той отиде в Египет, когато го гонеше Ирод, за да влезе във връзка с Окултната Школа на Бялото Братство, която по това време беше в Египет и да премине известно обучение и дисциплина, за да се събуди и прояви неговото минало Посвещение и да може да послужи като посредник, чрез когото да се прояви Христос.
Аналогична е и разликата между изключително напредналия дух Беинса Дуно и човека Петър Дънов, у когото през 33-тата му година се всели споменатото Същество и чрез него, както и през всички други истински пророци в миналото, Христос ни даде своите откровения.
2. Христос – Слънчевият Дух
„Макар Христос да идва (въплътен на Земята сравнително) късно, Той винаги е присъствал в духовната сфера на Земята. Дори в древните светилища на Атлантида жреците са говорели за „Духа на Слънцето” – за Христос. В древната Индуска епоха Светите Риши са говорели за „Вишва Карман”, Заратустра в древна Персия говори за „Ахура Мазда”, Хермес – за „Озирис”, а Моисей говори за Силата, която, бидейки вечна, внася хармонизация на временното и естественото; Силата в „Аз съм” като предвестник на Христос. Всички са говорили за Христос. Но къде Той е могъл да бъде намерен в онези древни времена? В областта, в която само окото на духа може да проникне – в духовния свят. Христос е бил намиран в духовния свят – работещ в него.” Рудолф Щайнер
Когато говорим за Христос, важно е да разберем кой беше онзи възвишен дух, който живя 3 години в тялото Исусово, и който беше толкова напреднал, че бе достигнал до съзнание, при което неговата воля се слива с Божията Воля – както сам Той каза: „Аз и Отец едно сме”. Езотеричната традиция ни учи, че всяка планета има дух, който я управлява, а всяко Слънце в Космоса ръководи еволюцията на небесните тела, които се въртят около него.
За нашата част от Космоса тази индивидуалност, която можем да наречем „Духът на Слънцето” и „Предводителят на цялата Слънчева Система” е именно онзи Дух, който преди почти 2000 години се всели в тялото на Исус и стана връзка между човека и Самия Бог.
Окултен факт е, че над познатите ни ангелски йерархии (от ангели до Серафими), в необятните духовни висоти, има още много по-напреднали същества. Именно към тези висши йерархии принадлежи и Христос. Те са, които приемат импулсите от Великия център и ги изпращат към нашата изявена Вселена чрез своя посредник – Христос, като дори и над Него има още по-висши йерархии. Тези същества, които са отвъд нашите разбирания, образуват Великото Всемирно Братство, което ръководи съдбините на целия Космос и на което са подчинени Бялото и Черното братства. Защото според Християнския езотеризъм злото не съществува като самостоятелен принцип, но съществува, за да изпъкне силата на доброто, което е основа на Битието и Живота.
Важно е обаче да знаем, че Христос, Който преди 2000г. се всели в тялото на Исус, не е Самото Слово, за Което ще стане дума в следващата тема, а един достоен Негов пратеник и служител. В известен смисъл този Христов дух е Великият Учител на всички същества от нашата Слънчева Система, а Учителите на човечеството като Мелхиседек (Ману), Заратустра, Хермес, Буда и т.н., са неговите ученици. Но и този Христос си има своите Учители, и върви по своя път към още по-големи висоти, които са отвъд всяка възможност да бъдат обхванати от едно човешко съзнание.
Друга разлика е, че Иисус, като Велик Учител на човечеството, слиза на Земята многократно във физическо тяло, а Христовият Дух – само веднъж.
Рудолф Щайнер обаче разяснява какво е искал да каже евангелиста с тези думи: „През древните времена, когато са написани Евангелията, „двоеродни” са наричали онези, които се раждат чрез смесването на бащината и майчината кръв. А всичко, което се ражда не от плът и кръв, не от човешки намерения, е „родено от Бога”, то е „единородно”.
Онези, които по-рано се наричаха Деца Божи, винаги бяха в известен смисъл „единородни” и учението за Сина Божи е учение за Единородния. Физическият човек е „двоероден”, а духовният човек е „единороден”. С други думи, освен физическото раждане, човек може да мине също и през едно духовно раждане, да се съедини с Духа. Раждане, чрез което той става единороден – Дете, или Син на Бога”.
В момента на Кръщението, извършено от Йоан Кръстител върху Исус от Назарет, Божественият Дух слезе на Земята и се съедини с човешкото същество Иисус от Назарет. От мистична гледна точка, за Христовия Дух кръщението в Йордан означава същото, каквото означава за Духа на Иисус раждането във Витлеем. Но това не е един прост и еднократен процес. Христос постепенно се вселява в телата – астрално, етерно и физическо на Иисус. Затова този процес, който започва през 30-тата година от живота на Иисус, достига своята пълнота 3 години по-късно, на Мистерията на Голгота. Едва тогава Духът на Господаря на Слънчевата Система е навлязъл изцяло в плътта и по закона за аналогията, според който всички хора са свързани, е внесъл един мощен тласък в цялото човечество.
3. Словото – Проявената Божия Любов
След въведението за Иисус и Христос стигаме до една от Тайните около разбирането на Христовата Същност. А тя е, че докато Христос е един изключително напреднал наш брат, има едно Друго Същество, което Се проявява чрез него и това Същество е познато като Първородният, Логосът, Космичното Слово, Проявената Божия Любов.
Това е именно Онзи, Който е „Глава на Бялото Братство” и за Когото евангелист Йоан пише: „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало”. Всъщност дори самата дума „Слово” е неправилно преведена в Библията – гръцката дума „Логос”, използвана от евангелист Йоан, означава не само „изговарянето” на словото, което твори, но и мисълта, която предхожда словото и обхваща цялото творение.
Стихът от същото евангелие, че „Словото станало плът” също е един символичен образ, който не следва да се разбира само буквално (в смисъл на плътта на едно тяло), а по-скоро в плътта на всичко, което съществува в цялата Вселена. Така Словото доби конкретен израз, стана видимо, осветено за човешките души – проявено като Любов, която работи в душите и сърцата. Това Слово, със Светлината, топлината и силата, която носи в себе си, събужда Божественото в човешките души и се въплътява в тях.
Окултен факт е, че винаги, когато едно възвишено Същество желае да се прояви в по-низши светове, бива подпомогнато от по-ниските йерархии за тази цел, тъй като разликата във вибрациите от Божествения свят до човешкия е огромна и е почти невъзможно това да се случи без специална подготовка. Затова Учителя казва, че за да дойде Христос на Земята е трябвало да намали своите вибрации 78 милиона пъти.
Христос е изявената Божия Любов. Но когато говорим за Любовта в духа на истинското Християнство, ние не разбираме нашите човешки чувствания и влечения, но разбираме онази сила, която прави човека безсмъртен и внася чистотата в него. Тази сила обединява и хармонизира хората като братя и сестри, деца на един общ Баща.
Чрез делото на Христос, Словото, проявено като Любов, се всели в човешките души, за да образува основата на общочовешкото братство. По този начин, образно казано, Бог действа и се проявява чрез Словото, Словото чрез Слънчевия дух Христос, Христос чрез Иисус, а в известна степен и чрез всички други свои пратеници, пророци и апостоли. Това е потвърдено и от Иисус Христос в Евангелието от Йоан.
По аналогичен начин можем да видим и веригата:
Бог – Словото – Христос – Учителя Беинса Дуно – Петър Дънов
Причината за това е, че всеки чин в йерархията има директен достъп само до съществата три степени под него. По тази причина ангелите могат да въздействат на растенията, животните и хората, но не и на минералите. Архангелите пък – на животните, хората и ангелите. Затова е казано, че растенията са деца на ангелите, а животните – деца на архангелите. По същия закон най-висшите същества, които могат пряко да влияят на хората, са архаите, известни още като началства. Всички йерархии над тях се изявяват чрез трите чина, стоящи непосредствено над нас в еволюцията. Единствено човекът може да вижда минералните вещества и свободно да манипулира с тях, за да ги използва за всички нужди на своя живот.
А сега нека разгледаме разликата между тези две велики и могъщи Същества, според Словото на Учителя:
- Слънчевият дух Христос
„Като казвам Христос, разбирам Същество, което има непреодолима Любов към човечеството и иска да му предаде ценното, което има в себе си. Това е целта на Христа. Както слънчевата енергия не достига направо до нас, но минава през етерното пространство, така и Божията Любов дохожда до хората чрез Христа, който се явява като посредник на Любовта. Христос отчасти може да се уподоби на красив и светъл слънчев образ”. Учителя
Време е това познание да бъде разбрано, за да избегнем една опасност, към която клонят много съвременни християни – идолизирането на историческата личност Иисус Христос, като Църквата официално твърди, че Той е „единосъщен” със Самия Бог.
Това е лъжа!
За да създаде Бог Своето Творение, Той трябва да обособи (еманира) една част от Себе Си и да я прояви като отделно Същество. Как е възможно това ограничено Същество да бъде същото като Абсолюта, Който е безграничен както в пространството, така и във времето? Как може часовникарят да е единосъщен дори и с най-съвършения си часовник? Христос може да е подобносъщностен, може да е единороден, може дори да е първороден, но нито Той, нито който и да било, ще бъде някога единосъщностен с Бога.
И Сам Христос ни каза, вместо да се молим и кланяме на земни идоли или икони, да се обръщаме не към кой да е, а към Бога, Който е над всичко и всички. Само чрез разбиране на Христос и Неговата роля в цялата еволюция на човечеството ще можем да станем Негови съзнателни и разумни служители. И един ден ще кажем като апостол Павел:
„Вече не аз живея, но Христос живее в мене.”
Суеверие е обаче представата, че е достатъчно само да вярваме, че Христос е Божи Син, за да се спасим. Това по нищо не се различава от схващанията на дивите племена, които се кланят на животински тотеми и идоли с подобни безпочвени надежди.
За да напредваме в своето развитие и да станем истински Божи Синове и Дъщери, ни е необходимо много повече от проповядваното в църквите лековерие – нужни са ни знания. Нужно е и разбирането, че Христовото пришествие не е еднократно събитие, след което Той се е върнал на Небето, а да осъзнаем ясно, че Той продължава да работи за нашето развитие и днес, и до свършека на света. И си търси съработници сред нас.
Източник: Да намериш Христос (част 3): От човека Иисус към Христос – Проявеният Бог
Автор:
Снимка на Jeff Jacobs от Pixabay
