Духовността включва в себе си добрите човешки качества, ориентирани първо към морал, нравственост, етика, взаимопомощ, второ – към творчество, изкуство, научни търсения и трето – към най-висшите достижения на лидерите в обществото и различните области на науката и техниката. При това се прави без гордост и високомерие.
Духовността е връзка с висшите светове и живот по висшите закони. Бездуховният човек никога и в нищо добро не постига успехи. В добрия случай той ще преживее обикновен сив живот.
Корупцията, с която сякаш не знаят какво да правят, поразява единствено бездуховните… хора лишени от морал и нравственост, а в резултат влошават живота на всички.
ДУХОВНОСТ – това е, в края на краищата, връзката на човека с Бога, това е гласът на Бога вътре в човека. Това е ориентирано мислене към Съвършения Свят.
ДУХОВНОСТТА е не само човешко качество, доколкото е глас на Висшата реалност в човека, не е само част от човешката природа, а част от Висшата природа.
Не е правилно да се казва, че духовността не зависи от човека, защото именно той прави изборите пред раздвоенията на жизнения път – между любов, ненавист и безразличие, между добро и зло.
ДУХОВНОСТТА не зависи от религиозността, а е хармония на човека с Космоса.
Снимка на olcay ertem от Pixabay
Из „Въведение в енергоинформациониката“
Хората, които се опитваме да разберем устройството на света, откриваме, че старата култура е изживяла времето си. Отпадат религии и партии и много други неща, остава само едно: Понятието за Бог и човек търсещ връзката с Бога!