Много хора вярват, че ние се прераждаме отново и отново, за да растем и да се учим от въплътяването си на земята.
Регресията е спомен, който възстановяваме. Тя е връщане в миналото. Когато върнем спомените си от детството или от младежкия си период ние също се връщаме в миналото.
Много от нас имат опит с Deja vu. Ние се чувстваме комфортно сред хора, които никога не сме познавали или на места, където никога не сме били.
Регресията ни помага да разберем защо понякога осъществяваме незабавен контакт с непознат, за когото имаме чувството, че сме го познавали цял живот.
Много често това е човек, който е играл важна роля в някой от предишните ни животи, или в няколко от тях. А може би във всичките?
Регресията или регресионната терапия се използват за да достигнем до някой наш минал живот или животи в които сме били реинкарнирани.
Глаголът „реинкарнаре” означава – душата отново влиза в плът. Re – отново; in – в; carne –плът. Съществителното „реинкарнацио” – означава прераждане. А глаголът „инкарнаре” или инкарнация означава – душата влиза за първи път.
Основната концепция на реинкарнацията е че в действия, думи и мисли трябва да се слеем с любовта. Тогава цикълът от реинкарнации се затваря, а ние продължаваме да учим за любовта и божествените закони във висшите измерения до тогава,докато се слеем с Бог.
Регресията е терапевтичен сеанс при който навлизаме спонтанно в някой от нашите минали прераждания или т.нар. реинкарнации. „Реинкарнация“ буквално означава поредно завръщане във физическото тяло.
Тя олицетворява вярата, че след смъртта душата излиза от едно тяло и започва да се подготвя да се върне към живота, въплъщавайки се в друга материална форма. Обстоятелствата и условията на това завръщане – такива като обкръжение и други – са предопределени от развитието и напредъка, постигнати през предишните съществувания.
Всяко въплъщение на личността е един синтез от всичко онова, което вече се е случило, и реинкарнацията се осъществява в обкръжение, което най-добре може да развие душата и да я насочи към по-значими достижения.
Нищо не е толкова вълнуващо, както разкриването на взаимообвързаности с хора от настоящия ни живот, водещи началото си от връзки с тях в миналите ни съществувания. Основен принцип е, че хората, с които имаме най-силни емоционални взаимоотношения, обикновено са били свързани по някакъв начин с нас и в наше минало прераждане.
Души, които са били в близки отношения в някои от реинкарнациите си, често се срещат отново в следващото си прераждане. Техните роли могат да се променят от живот на живот, но тяхната обвързаност остава.
След като избираме житейското си обкръжение, което би ни помогнало да продължим своето израстване от момента, в който то е било прекъснато в миналото ни съществуване, не е нелогично да приемем, че бихме избрали да се преродим заедно с онези, които са ни били най-близки.
Източник: https://elyzangelmi.com/
Изображение: pixabay.com
