Един владетел обявил голяма награда за този, който му нарисува картина на съвършения свят. Много художници представили пред него своите творби и след като ги разгледал, накрая владетелят избрал само две, от които да излъчи победителя. Самият той вече имал решение, но искал да изпита своите придворни съветници, затова ги събрал и ги помолил да изкажат своето мнение за двете платна.
Първата картина изобразявала красив пейзаж с кристално чисто езеро, в което се отразявали величествени планини със снежни върхове. На фона на лазурно синьо небе плавали няколко пухкави облачета, а слънцето нежно озарявало пъстра поляна в подножието на планината.
– Възхитително! – казали в един глас съветниците. – Вижте само какво спокойствие и умиротворение излъчва тази картина… Нима това не е съвършеният свят!
– Не бързайте, нека да видим и втората картина – казал владетелят и открил второто платно.
На него също били изобразени величествени планини, но наоколо бушувала буря, на сивото небе се виждали надвиснали тежки градоносни облаци, прорязани от ярки светкавици. На пръв поглед картината не само че не излъчвала хармония и спокойствие, но навявала мрачни и тревожни мисли.
Съветниците клатели глава в недоумение и единодушно решили:
– Ама, разбира се, първата картина е победител. Това не може да се нарече идеалният свят.
Тогава кралят ги подканил да се приближат по-близо до втората картина и казал:
– Сега обърнете внимание, че на фона на тази страховита буря, на заден план се вижда едно малко крехко дърво, в чиято корона има птиче гнездо. А в гнездото спокойно стои птичка с малките си птичета. Мисля, че това е съвършеният свят. Защото съвършенството на света не е в безоблачното небе, а в хармонията между бурята и тихия пристан.
Животът не е място без проблеми и сътресения. И той може да бъде съвършен само когато човек намери баланс между житейските бури и вътрешния мир в душата си.
Притчата е част от сборника „ПОПИТАЙ МЪДРЕЦА. 150 ПРИТЧИ ЗА ВЕЛИКАТА ТАЙНА НА ЖИВОТА„, издателство Гнездото
Изображение: pixabay.com
