Нека погледнем какво е калем?

Думата идва от арабското qalam (قلم), което означава „перо“, „писалка“ или „инструмент за писане“. На турски също е kalem, и така е навлязла в българския език. Но зад това просто значение се крие символика — тиха и могъща…

Като символ на Словото, калемът е средство, чрез което невидимото става видимо. Мисълта се превръща във форма. Това го прави сътворяващ инструмент — като: „В началото бе Словото“… 

От перспектива на съзиданието — калемът оформя свят не със сила, а с щрих. Художникът, калиграфът, писателят, пророкът — всички носят калем като продължение на вътрешната си ръка.

Калемът е също проводник на вдъхновение — не източникът, а проводникът. Символизира отвореността към отвъдното, душата, която иска да остави следа. 

Калемът е острие, което не наранява, а преобразява — с него се чертаят съдби, пътища, мандали от думи.

В суфизма калемът е свещен — символ на духовната мъдрост. Бог пише света чрез калема. Затова той е инструмент не само за писане, но и за прозрение.

Калемът е и присадка — клонче, което се присажда върху друго дърво, за да се съчетаят качествата на двете растения. Нарича се още ашлама. В този акт той е свещен — човекът сътрудничи с природата, като сътворява нещо ново, което иначе не би съществувало.

Когато Бог сътворява човека „от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание“ (Битие 1:1–6:8), в тялото от кал поставя калем — частица от божествената си същност. И човекът стана жива душа.

Така калемът едновременно пише светове и присажда живот.
Ако съчетаем двете значения — перото и присадката — се получава свещен образ на творящо, вдъхновено, трансформиращо същество.

---

Приказките, написани от Калема на времето, описват как нишките на съдбите пресуква Вретеното… В плетката сложна, любовта заплетена изгубва се. Сестра със сестра да се не знаят, брат с брата в сърца си да се не познаят. Но винаги Вретеното на времето оставя Нишка за разплитане. И всичко туй пресукано е тъй изкусно — единствено, за да се научим да обичаме. Че само тя, любовта, силата има на Времето плетките да разплита, с мехлема на прошката да помаже.

Калемът на времето точка не слага… Вретеното си преде ли преде…
Тънки нишки на съдбите нови пресуква. И всичко заплетено и с обич неразплетено, наследството е втъкано в пътеките на децата ни.

Още по-древни времена, на люде посветени, шепот в сърцата им стигнал. Схемата на тез чудни плетки издал им. Та да указват… или подсказват… как възлите трудни на предците да разплитаме. Та вятърът праха от техните пътеки да отвее. С любов по тях да стъпваме — за идните пъстри да оставим.

Хубаво е да си спомним, че кога калем на дърво се слага — първо клончето от друго се реже. После плътта на дървото неплодоносно се срязва — там присадката да се постави, та дървото да се облагороди. Но за това и двете дървета ги боли. И само присадка, от човешки ръце с любов и грижа положена, привързана и с молба за прошка помазана — само тогава се захваща. Едното дърво клонче си дава, другото с кората си в плътта прегръща, с корените си захранва — простили си за болката, на себе си и на стопанина, задето плътта им е срязал.

---

Да си спомним и какво е вретеното?

Древен, меко въртящ се инструмент за предене на вълна. Нишката минава през пръстите, преобразува се, преде се — създава нещо ново.

В духовен план — магически инструмент, свише надарен… натежал с време и мит. В митологиите (като при Мойрите в древногръцката традиция), вретеното е свързано със сплитането на нишката на живота — рождение, живот, смърт. То е инструмент на тъкачките на съдбата. На старославянски език, както и при древноиндийския — „вретено“ се свързва с думата „завъртане“ (завихряне, движение по спиралата). Отразява кръговрата — завръщането, повторението, но и еволюцията. То е и оста между световете — вертикал, около който се навива материята и духът. Като световното дърво, около което се навиват историите на световете.

Нишката минава през пръстите, преобразува се, преде се — създава нещо ново. Както душата се преобразява през преживяванията. В ръцете на Великата Майка, вретеното е обред — чрез него, с изтеглената нишка, светът се тъче. Често е изобразявана с вретено в ръце. В духовен план, в ръцете на всеки човек — вретеното е шанс.

Да предеш съзнателно, нишка по нишка, връзката си във времето със Земята и с Небето. Да не оставиш възел да остане необичан. И докато предеш в тишината — с молитва, с копнеж — да усещаш как Бог диша чрез теб.