Всеки се ражда индивид, т.е. уникално същество. После тази индивидуалност се развива. Мислите, знанията, убежденията, навиците и дори характерът са се появили по-късно, като налепи. И същевременно всичко това не се създава на празно място. Все пак какво е било в началото?
Затворете очи и спрете хода на мислите си. Ако съзерцавате черна пустота, за известно време ще успеете да не мислите за нищо. Ето, че в главата ви е пълна пустота. Нима в това време сте престанали да бъдете себе си? Дейността на разума е преустановена, но е останало някакво интегрално усещане, че аз съм си аз.
А как ще обясните, че вие сте си вие? Себеосъзнаването като личност обикновено става в контекст на социалната среда… Тази среда обаче, ако я няма… какво е останало от вас? Трудно се обсъжда подобен въпрос в рамките на разбиранията на разума.
Като илюстрация на раждането и смъртта могат да послужат пръските от морските вълни. Отделилата се капка, не може да изпита единство с океана и да получава енергия от него… На отделната капка и се струва, че съществува сама за себе си и няма нищо общо с океана. Но когато пада обратно, осъзнава единството си с него. Капката и океанът се сливат в едно цяло. В своята същност те са едно и също -вода.
Библейските текстове ни разкриват истината, изкривена от разбиранията на разума. Твърдението, че Бог е създал човека по свой образ и подобие, е истинско. То обаче обикновено се разбира изопачено. Бог може да приема всякакви форми, но същността му не е в това, че има глава, ръце и два крака. Ако сравним Бог с океан, а човека с капка, то тогава те имат една обща същност -водата.
Отделната частица може да приеме различни форми -капка, снежинка, парченце лед, облаче пара. Формите и състоянията са различни, но същността е една. Частицата не помни и не разбира, че тя и океанът са едно и също. На частицата и е трудно да види зад външните прояви общата същност -водата. Нещо познато, но неясно, неуловимо.
Според хората, били на границата между живота и смъртта, душата изпитва необяснимо спокойствие и блаженство от усещането за единението ѝ с космоса. Капката се е върнала в океана и съзнанието за истинската ѝ същност се е възродило. Тя се състоя от същата субстанция, както и океанът. Могъщата енергия на океана преминава през капката.
Източник: Вадим Зеланд, Транссърфинг на реалността -втора част: Шепот на Утринните звезди
Изображение: https://pixabay.com/
