Началото на Безкрая

„ Всички факти в началото бяха парченца от  пъзел, пръснати в необятността -разпилени, непоследователни, неподредени. Пристигащи хаотично в миговете, когато не ги търсиш и не ги очакваш… Светкавици пробляскващи в мрака, които е редно да уловиш в шепата си като светулки – да ги събереш с търпение и вдъхновение и отдаденост. Тогава, приел разпиляната хаотичност на своето незнание, с вяра в Нищото, подреждащ светлината на собствения си живот. “ (ivomir, „Tи- Източникът“)

 

1. В началото бе пустотата. И тъмнината покриваше безкрая; и знанието, застинало в нищото на покоя, в безкрайността на времето, приемаше себе си.
2. И се огледа за себе си; и не се разпозна. То бе Нищо изпълнено със съдържание.
3. И се замисли… и затрептя; припламна с нежен звук и пак угасна.
4. И се зачуди в този миг… беше ли това; и пак припламна с остър звук; и себе си позна.
5. В мига съмнение и размисъл то себе си видя – в движение на остра светлина и звук, припламващ в тъмнина.
6. И тъмнината в светлината се преля; звукът премина в тишина; и с информация от покоя си се сля.
7. И рече си тогава: Да бъде светлина, и звук да бъде, и тъма! В движението си простор да бъдат и да забравят вечността.
8. И таз забрава да познава себе си, като разделя себе си от себе си. И раздели се мисълта на знание, движение и светлина; незнание, покой и тъмнина; събрани в Цялото на вяра, и съмнение, и пустота.
9. И Светлината стана ден и нощ; и Нищото превърна знание в незнание за знание; и времето безкрайно задвижи се в простора краен, а пък простора сам се раздели на проявен и скрит.
10. И стана знанието своето незнание, превърнало се в избора да Е от Всичкото, което Е.
11. Така от избора, задвижен в кръговрат, преливаше простора във Вселена, и с вяра в тази непозната красота допълваше се и се вливаше в празнотата на безкрайността.
12. Така позна се Нищото, превърнало се в Нещо, а Нещото, в самото себе си, допълни се в дуалността. От Нищото се прояви, чрез изборите себе си разви и се завърна в Нищото на вечността.
13. И Нищото самото себе си позна в кръговрата триединен, ограничило себе си до АЗ.

Аз съм и Пътят, и Източникът, и Животът и Силата, която ги допълва и противопоставя.

Източник: Енциклопедия Когиталност , „Ти – Източникът“ , Ивомир Димчев

Изображение:https://pixabay.com/

Тази енциклопедия представя сензационната, невидима до момента връзка между науките, ориентира и определя тяхната единност и взаимосвързаност, отваря в практически смисъл вратите за неограничен потенциал и възможности... Устройството и образуването на Вселената и материята са илюзия в паралелните светове на измеренията, определени от възможностите на мозъка. Цялото е Ум, творящ илюзорни холограми в проявения  от самите тях Живот... За да се превърнат в безкрайността и красотата на всичко, което Е! Знанието, което беше заключено, днес е достъпно за Всеки, тръгнал по пътеката на Търсенето с търпение, вдъхновение и отдаденост...  Ключовете към него са в ръцете ни, а кодът на всеки от тях е индивидуален, уникален и неповторим - също толкова неповторим, колко си самият Ти! Всичко е Всичко, което Е... парченце от пъзел, което е целя пъзел; искра от светлината, съдържаща цялата светлината, ограничено знание, събрало цялата информация на Вселената.

Какво е Когиталност? Когиталност (cogito, lat. -мисля) - мисловност, менталност изобщо. Цялото информационно съдържание в необятния покой на Нищото и всепроникващата субстанция в безкрайните вероятностни ограничения на Всичко, което Е! Автор на Теорията на Когиталността е Ивомир Димчев.

Кой е Ивомир Димчев(ivomir)? - квантов физик, „сътворител на приказки за ума и Цялото“, когиталист, създател на Теорията от Когиталността и „Академия Когиталност“, автор на поредица от книги свързани с Теориата на когиталността.