Древното знание е закодирано в Легендите, Митовете и Приказките… Те рушат ограниченията на логичното и рационалното мислене и са обратната страна на представата ни за реалност. Понякога са трудни за осмисляне на рационално ниво. Кодираната информация, обикновено достига до ума на ниво подсъзнание, за да припомни „забравеното“, изконно заложено във всеки интуитивно познание. Припомнянето е под форма на осенение. Приказката като всички древни предания препращат към мита, съхранен в колективното несъзнавано на човечеството.
Да се разтълкува тази символика на рационално ниво е нелесно, но вълнуващо преживяване. Според Карл Юнг – сакралните вълшебни приказки имат задачата да позволят, чрез интуитивната нагласа на съзнанието, в ума и представите на детето да се изработят първични идеи и критерии, които насочват функции на съзнанието към осмисляне на архетиповите образи и модели. Нещо повече, според Юнг единственият безопасен начин за достъп в несъзнаваното преди да се формира Аз-ът е Приказката.
Във вълшебния, символен приказният свят има много и най-различни, „странни“ и запомнящи се персонажи… като „Лудият шапкар“ от „Алиса в страната на чудесата“ например, където сакралните послания са кодирани в „лудостта“. И ако при децата те „работят“ на подсъзнателно ниво, то при възрастните – фино проникват и „поразяват“ логическото ни мислене.
- АЛИСА: Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?
- ЛУДИЯ ШАПКАР: Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин.
- АЛИСА: Но нали надеждата умира последна…
- ЛУДИЯ ШАПКАР: Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини? Всъщност само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истински свободна. Нищо няма да те държи повече, ще ти е все едно и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега. Затова, когато умира надеждата знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.
- АЛИСА: Да постъпя по друг начин по отношение на кое?
- ЛУДИЯ ШАПКАР: Няма значение. По отношение… на каквото и да било… Към себе си например. Надеждата е следствие от навика — смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата.
