- Кой съм Аз?
Всеки в даден момент си е задавал този въпрос. Усещането за това „кой съм“ се предопределя от нивото на съзнание. Обикновено се самоидентифицираме с егото си. Вярваме, че сме това, което мислим, че сме; мислим, че познаваме себе си. От позицията на его-нивото вярваме, че е така. Аз-ът, като съвкупност от преживявания, желания, мисли и емоции, практически контролира живота ни.
Човекът трудно контролира мислите си, но може да ги наблюдава, както и емоциите. Което означава, че не сме нито мислите, нито емоциите, които възприемаме за наши. Нищо не може да наблюдава само себе си в своята цялост. Какво сме тогава? Нужно е да има Наблюдател и Наблюдававано. Може би тялото… но ние можем да наблюдаваме и тялото си, отвън или oтвътре с апаратура. Любопитен е и факта, че органът, с който виждаме -очите, не могат да видят сами себе си, освен в огледалато. В отражението в огледалото очите виждат себе си. Вглеждайки се от близо в очите на друг, в тях виждаме собственото си отражение. Човешкото око е биологичното ни огледало.
- Какво е Умът?
Умът, въпреки че много хора се идентифицират с него, не е нашата същност. Умът е великолепен инструмент за опознаване на света. В комбинация с интуицията си, бихме могли да реализираме всяка своя мечта, намерение. Но… по пътя на еволюцията си, човекът все повече се самоидентифицира с ума и все по-рядко чува вътрешния си глас -този на интуицията.
Ако мислите (ума), емоциите и тялото ни са наблюдавани, то тогава кой е Наблюдателят?!
Обикновено на въпроса „кой съм аз“, първосигнално посочваме името си и ролите, които изпълняваме в социума – съпруг/а, родител, служител в компания или собственик на такава, актьор, певец… учен, художник и т.н. Но кое от всичко изброено е действителната ни същност? Името ни е нещо като поставен етикет, то дори е и условно „собствено“, защото със сигурност със същото има много други хора. Всичко друго изброено, по скоро отговаря на въпроса „какъв съм аз“.
Ако успеем да постигнем състоянието на „немислене“, известно още като „покой“… какво тогава сме в този момент? Това състояние не е лесно да се постигне, но за кратко всеки го е изпитвал. Моментите, в които притихваме, слисани пред дивната красотата на природата… или при досег с изкуството – музика или картина, докоснали най-дълбоката ни същност.
- А коя е най-дълбоката ни същност? И кой всъщност съм Аз?
Като че ли добър отговор на тези въпроси ни дава Екхарт Толе в книгата си „Новата земя“:
„Никой не може да ви каже кой сте. Защото това ще бъде само още едно понятие. Кой сте не се нуждае от убеждения. Всъщност всяко вярване или убеждение е пречка по пътя ви. Кой сте не се нуждае дори от това да съзнавате кой сте вие, тъй като вече сте, който сте. Ала без осъзнаването кой сте вие не може да просветнете в света. Кой сте ще остане в неизявеното, което разбира се е вашият истински дом. И тогава ще изглеждате като бедняк, който не знае, че има банкова сметка от 100 милиона долара и богатството му остава непроявен потенциал„.
А може би, преди да си зададем въпроса „кой съм аз“, е хубаво да се попитаме следното:
“ Кое е това, което знаем, а мислим, че не знаем?“(Лоренцо Кампезе)
Снимка: https://pixabay.com/
Автор: Красимира Златева
