Ние не сме това тяло. Нашата архетипна същност, облякла тази материална обвивка е обекта за изпитание и обекта за спасение. И ако нашата истинска същност е безсмъртна, тогава как и защо я спасяваме… и какви грижи иска от нас?
Съществуването на душата ни е форма на живот, различна от живота на това тяло. То е механика, костюм, скафандър, чрез който ние – душите, трябва да преживеем уроците и света, който ни ги предлага. Когато се храним, дишаме, контактуваме с други, преживяваме навици, развиваме сетив… ние поддържаме инструмента, чрез който съществуваме тук. Това е косвена необходимост за да съществуваме. Но какво се случва с нас през това време?
За разлика от материалното тяло, ние не се храним, не остаряваме… Друга е същината ни, друг е пътя ни и понеже е отговорен и безкраен – за това имаме нужда като подрастващи духове да бъдем проверявани многократно, докато станем безопастни, уникални творчески единици от света, от който произхождаме.
Уроците, които този живот ни предлага са енергия и информация, които атакуват душата ни, проверяват реакциите й, активират определени потенциали в нея, блокират други… И всичко, което „сърцето и мозъка” отразят и произведат или утвърдят е онзи резултат от житейските уроци, заради което сме потопени в тази тежка материя. Много хора смятат духовния живот за поредица от ритуали, правила и здравословни навици. А всъщност, можеш да спазиш всички религиозни подробности, всички букви от догмата – и пак да останеш отвъд портите на Небесното царство.
Духовната практика, която всеки ден касае нашата душа са онези мисли, думи, движения, представи… които активират истинската ни същност и ѝ дават „чиста” възможност да прояви божествени си потенциал. Можеш да изпълниш безупречно целия библейски закон, но ако не изпиташ любов към хората, които днес срещна – все едно започваш урока отначало. Може да си научил всички мистерийни тайни, но да си изгубил позитивизъм и съчувствие – душата ти губи урока на този живот. Грижата за тялото е временна необходимост, грижата за истинската ни същност /душата/ е задължително и вечно правило. А колко от деня отделяме за „телесните неща” и колко за „духовните”?
Ние, душите можем и трябва да възприемаме света чрез нервна система и сетива за да трупаме прилежаща памет „около” духа като урок, идея, бъдещите проекти и промени, еволюцията, житейската радост. От тази позиция придаваме смисъл на фракталната конструкция наречена свят, както и на всяка лична и световна „драма”. При „сблъсъка” ни с Вселената и нейните вибрации, дуалност и закони сме на проверка, макар да сме проявени и във всички други измерения чрез различни тела – астрално, ментално, каузално, атмично… Някой ден ще разберем за Йерархията на душите, за Колелото, което ни върти, за връзката ни с гените и стабилността на телесните атоми, за божественото участие в душевната ни структура, за епифизата като мост към съзнанието, за „кармичната чистота”, за акаша и индукция между душите, за произхода ни и как душата поглъща пространство…
Но до тогава ние, душите, разумния пътник, трябва да знаем, че сме онази мярка за нещата, която е причината да има Вселени, материя, време. До тогава трябва да знаем колко е важна нашата усмивка, нашата позитивна мисъл, нашето „чисто сърце”, нашата добронамерена и безкористна дейност. Всеки миг в мислите, в емоциите, в думите, в погледа… има или няма духовен живот… има или няма смисъл от личната ни проява…
Всеки от нас е душа, всеки от нас е божествена мистерия, която /чрез мозъка/ може да употреби всяка минута и всяка информация в този живот за да роди уникални продукти /наречени духовен живот/ и за да извади каквата и да е информация /и енергия/ от Параматма /Световната душа/. И няма малки или големи моменти – всеки миг от краткото ни въплъщение тук е възможност, е проверка, е повод за радост и разгръщане. Има две важни неща в този свят: Бог и неговите души, добили съзнание. Ти, аз, всички сега сме млади души в училището на живота и ни проверяват.
Кой и защо може и кой не може да достигне изхода на житейския лабиринт … независимо от напъни, практики и демонстрации?
Ако в „древните” книги е написано просто: „дойдох за своите” или „остави мъртвите да погребат своите мъртавци и ела с мен”, то в моята глава отговора „кои са Божии?” и „кои са Живите във вечния сценарий?” е много дълго и многопластово уравнение.
Раждаш се с определен духовно-кармичен потенциал и попадаш на определени гени. Генотипът може да ти помогне, но може и да те плени, точно както средата, в която израстваш. Енергията, която попива детето и навиците, които света около него му внушава – изграждат ценностна система, която може да създаде или да опустоши всеки вид духовен импулс. Ако имаш лабилна или елементарна психика, това е проблем при изграждане на духовността … не че можеш да спреш или убедиш такъв човек, че трябва да започне пътя си от друго ниво. Ако мозъка не анализира и не изследва, това ражда опасния фанатизъм. Ако не си бил обичан като дете, трудно ще проявиш безкористна и чистосърдечна любов към друго същество. Ако вътрешния живот не поддържа осъзната чистота – не се стига до нужната вибрационна хармония, не се ражда онази светлина, която усилва, пречиства, а и формира независимост. По формулата за успешния духовен път може да се пише дълго и отегчително. Идеята е че за да успеем в тази материя или да разгадаем този живот и да напуснем Колелото на илюзиите, трябва да осъзнаем и открием в нас Ключ за това.
Ако не искаш да „въртиш” този живот хиляди пъти, но осъзнаеш, че нямаш нужните данни или въпросния ключ, то освен чистата вяра, все пак има малък резервен план: да можеш критично да се самоанализираш и след това да развиеш воля за промяна. За да стане това – егото трябва да е стопено, а волята силна. Или казано по друг начин: ако не откриваш своите грешки и не ги поправяш методично, няма стъпка към изхода. Умението да анализираш и да променяш е важен процес за достигане на необходимата „спасителна” височина.
В човешката еволюция има едно ниво, над което започва натрупване и развитие на свръхсетивен, свръхсъзнателен, духовен пласт. Тази ментална висота е надстройката, която оправдава биологичните, битовите и социални проблеми, които индивида трябва да реши сам; като развиеш материална и емоционална независимост, следва ментална и духовна. Материалният свят, който хората са изградили, обаче няма нужда към този момент от независими, одухотворени „мозъци на свободни магьосници”. Използвайки хилядолетни прийоми чрез слабостта и порочността на бездушните, материалния свят ще спъва непрестанно оформянето на духовната надстройка. Войни, кризи, болести, икономическа зависимост, подмяна на ценности, илюзии, лъжи*, … всяка година нещо „ново” и то от началото на тази цивилизация. На малкият човек вниманието трябва да е насочвано, енергията трябва да е фиксирана, съзнанието манипулирано, психиката стресирана, душите ограбени и обсебени. Ако не разбираш това и не достигнеш до изграждане на духовната надстройка – ще те отнесе реката на живота, препълнена с поробени души.
За да разбираш ситуацията си в пълнота, за да обхващаш живота „от високо“, за да проумееш нивото си… е въпрос на съзнание. Всяко ниво на осъзнатост си има свои възприятия, навици, светоглед… и нищо отвън не може да промени това.
Когато започнеш да осъзнаваш познавателното ниво, на което се намираш – вече си тръгнал по пътеката на събуждане /будя се, идва от Буда/. Тази съзнателна активизация поетапно ще изведе животното от теб за да увеличи божественото и вместо да се вживяваш в манджи и политика, ще отклониш поглед към по-трайни и важни величини. А онзи, който достигне до /фрактализация на аза/ дълбочината си, до Свидетеля вътре в нас… той ще е преминал през хиляди силни мистични истини, които са не само по-важни от „яденето и пиенето“, но и които ще са го превели в онази съзнателна фаза, която обещава безсмъртие т.е. спасение. Тогава започва смисъла, тогава Бог започва да осъзнава себе си чрез малките огледала /ние/, тогава разбираш Идеята и как най-разумно да я преживееш.
_____
Всеки прави своя избор, всеки гради своя свят. Ако не се получават идеите ми – не търся оправдания и причини отвън, а започвам промени и вдъхновение вътре. Никой и нищо не може да те спре, ако се научиш да „летиш“. Хората на духа не очакват света да им помага, защото са тези, които го променят.
Източник: http://hermestot.blogspot.com/
Снимка на Gerd Altmann от Pixabay
