Затвори за миг очи… Дишай… Забрави думите… Нека спомените отлетят… Измъкни се от себе си…като въздушна целувка, откъснала се от устните…
Нека всичко изчезне… но теб пак те има, нали? Отвъд думите, образите, отвъд звуците и спомените, отвъд значенията… остава още нещо. То е неназовимо. Фино е… Трудно е за вярване. Но умее да извика най-чистата сълза в очите.
Именно в тази сълза е любовта, там е и магията! Любовта и магията са обвити със сълзата точно както бонбонът със станиоловата си обвивка. Увеличиш ли пък мъничката капчица с огромен телескоп или с микроскоп, ще видиш, че дори не е солена. Но е толкова пълна с живот!
Там е и северния полюс. И вътре вали сняг. Нагоре, надолу, навсякъде. Вали и не спира. Защото фината настройка на сърцата, наричана любов, нежност, магия, доброта, съпричастие, прошка, приятелство, светлина, винаги е бяла. Като сняг. Тази снежна светлина съживява феите, русалките, джуджетата, принцесите и принцовете. Тя е недокосната още от нищо пошло.
И в средата на сълзата е работилницата на дядо Коледа. Всъщност, всичко това хич не е мъничко! Само изглежда такова. Та нали цялата вселена се е създала някога от една много концентрирана точка?
Такъв е и светът на дядо Коледа – като зародиш. Но винаги, щом повярваме, този привидно малък свят избухва и става огромен. Разширява се за милионни от секундата. И това не е илюзия!
Дори и когато въобще не вярваш, вълшебният свят не изчезва. Просто трябва да го достигнеш отвъд думите и звуците, за да го разшириш. И елените са там, и елфите. Има и елфи. Също и милиони играчки. Всяка още несътворена играчка също е там.
Снимка на Willgard Krause от Pixabay
Из статия на Мария Павлова в https://webcafe.bg
