И ВРЕМЕТО… И ПОСОКАТА
Времето винаги указва посоката ни… както и Посоката ни се променя във Времето. Друг е въпросът, че ни е писнало все някой нещо да ни казва и показва… че сега и Времето посоката да ни указва. За това и го игнорираме. Което, разбира се е труднодостижимо, тъй като в това ни материално проявление – „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.“ Всеки българин знае тази мисъл крилата чия е.
За Времето съответно, човешкото ни невидение не е проблем – то си следва посоката, като благосклонно се е погрижило за нас, подарявайки ни вътрешен компас. В състояние на Просветление, компасът ни дава направление.
Както птиците знаят -точно кога и в коя посока да полетят, така и хората сме, но има една съществена подробност в човешкия ни свят. Птиците не мислят – те разполагат само с „вътрешен глас“ и съответно не им е проблем да следват единствено, своята интуиция. То и друго няма какво?! Човекът разполага с разум – но неприемайки го за ДАР, превърнал го е във висша институция, неглижирайки своята интуиция.
Живеем днес в свят, в който все по осезаемо се разклащат устоите на традициите ни; във време, където ценностните ни системи биват подложени на изпитание. Наличните безкрайни възможности се губят в безбройните предизвикателства и идейни противоречия. Въпреки това, все по-често дръзваме да се отклоним от предначертаните системни ориентири и сами избираме своята духовна посока – с всичките предимства и клопки на тази свобода. Което е показателно, че вътрешният ни компас е жив.
Има и още една съществена характеристика за Компаса на Времето и именно тя го определя като Интегрален. Компасът, който всички познаваме в неговото материално проявление – указва познатите ни четири посоки -изток, запад и север, юг. Другият компас вътре в нас – освен, че задава вярната посока за движението ни навън, той указва при нужда и една допълнителна посока – навътре, която ни подсказва, че е време да се „приберем“ и със себе си разберем.
