Хората, които са ни мерило за правилност. Всеки си има такива… имам предвид тези, които израстват личностно и духовно. Хората „Корективи“ са такива не защото са решили да са. Те просто си вършат работата и си вървят по Пътя, не ги вълнува дали и за кой са „Коректив“. Това са хората, които с Пътя си задават посоката. Корективи са за онези, които са ги последвали в тази посока. Другите са им отредили тази висока позиция за себе си. Следват ги и сверяват часовника и компаса си с Техния…. подравнявайки се с тях.
Какво се случва, когато сами си отредим функцията на Коректив и тръгнем да коригираме мислите или поведението на друг? То това означава само едно: че имаме спешна нужда да си приложим онази много хубава трансформативна практика от Гещалт психотерапията, именувана „Двата стола“ и тя е следната:
- Сядате на един стол, като пред себе си поставяте другия празен стол. На празния стол си представяте, че е седнал човекът, за който сте си присвоили правото да го коригирате, или просто някой, който много ви е изнервил. Казвате му всичко онова, което искате да му кажете, като всяко изречение или дума да започва с „Ти… „, като изреждате онова, което ви се иска да „коригирате“ в него, защото не ви харесва и ви дразни. До тук е лесното! Потребно е и това, което му казвате да си го запишете, за да не пропуснете после нещо важно.
- Идва трудната част: Време е да се преместите на празния стол и да прочетете всичко онова, което сте казали от другата позиция – другия стол, но има една много малко подробност. Прочитате и изговаряте същото, но от първо лице -там където се казали и записали „Ти“ – вече е „Аз“. Да, „Аз“ – правилно ме разбрахте. Не е лесно, защото егото автоматично подскача и се съпротивлява. „Не, това не съм АЗ“ – ще чуете оглушителния му глас, който заглушава Шепота на сърцето Ви. Него чуваме едва, когато обуздаем егото си и притихнем.
КрасиМира
Изображение: https://www.pinterest.com/
