Кръстопътният обред всеки сами си го прави, ако е решил, че има нужда. В момента, когато денят и нощта се секат, а в центъра е слънцето, душата застава на кръстопътя и си прави избор. Кръстовото тайнство се извършва на важно място, с много сила – най-често под някое старо дърво. Дървото за българите все е било храм. Неслучайно старите оброчища са правени под вековни дървета, че са най-дъгопаметни. Българинът много го е тачил туй същество и е ходил при него да споделя тайни, мъки и радости. Много е видяло такова дърво и него не можеш излъга.
Затуй на Кръстовден обредът е под короната на такова дърво, а на този ден то се вика Честно дърво. Отива човекът под него, опира гръб в ствола му, застава очи в очи с душата си и си задава най-важните въпроси: „ По кой път да поема? Кой път ще загърбя и на кой ще пристъпя?“
Кръстопът е, требе път да избере. И си казва човекът истината по Честното дърво. Ама на глас, както съм ти рекла. Ей така, да се стрстне от собствения си глас. Да е сигурен, че от него излиза. Ще му рече на дървото, кое е туй, дето от утре треба да спре. И ще помни, че за да дойде новото, требе да му стори място и да разчисти. И на новия път му се дава име, че да му се вдъхне живец.
