Всички знаем историята за Нарцис-красив младеж, който всеки ден ходел да съзерцава красотата си в езерото. Докато, запленен от собствения си образ, един ден пада в езерото и се удавя. Близо до мястото поникнало красиво цвете, което нарекли нарцис.
Но Оскар Уайлд ни описва една по-различна история, която е хубаво да се знае. Там се казва, че когато Нарцис умрял, дошли ореадите -горски божества, и видели, че езерото със сладникава вода, се е превърнало в стомна, пълна със солени сълзи.
– Защо плачеш? – попитали ореадите.
– Плача за Нарцис – отвърнало езерото.
– О, не се учудваме, че плачеш за Нарцис – продължили те. – В края на краищата всички ние тичахме след него в гората, а единствено само ти имаше възможност да съзерцаваш отблизо красотата му.
– Нима Нарцис беше красив? – попитало езерото.
– Та кой друг би могъл да знае това по-добре от теб? – отговорили изненадани ореадите. – Нали от твоя бряг той всеки ден се навеждаше над водата?
Езерото помълчало известно време… Най-сетне проговорило:
– Плача за Нарцис, но не бях забелязало, че Нарцис е красив, защото все път, когато той лягаше на брега ми, можех да видя отразена в дъното на очите му моята собствена красота.
Из „Алхимикът“, Паулу Коелю
