Страхът, страданието и тревогата, не са следствие, а същинската причина за всичките несполуки. Хаосът, който всеки човек носи в себе си, неговият ад се отразява в света и приема формата на съперничество, дискриминация и войни между расите, идеологиите, религиите и верите. Човекът страда не защото конкретно събитие му е причинило болка и тъга, а защото е избрал страданието за свое естествено състояние.
Намесата е невъзможна. С нищо не може да се помогне на такъв човек. Той обича да страда… и разбира се би се заклел в обратното, но в действителност не би напуснал своя ад. Той не поддържа състоянието си случайно, чрез него се нагажда към света. Така се чувства защитен. Дори при острата болка, която това състояние му носи, той се самоуспокоява с илюзията, че е възможно да го споходи някаква помощ отвън…
Само ако можеше(ако дръзнеше) да наблюдава сам себе си…да регулира дори минимално начина си на мислене и реакциите си… само ако притежаваше способността да повдигне на милиметър нивото си на една едничка мисъл или емоция, целят му живот щеше да се преобрази…
Човек не може да променя събитията в живота си, а само отношенията си към тях.
Възможно ли е да се промени миналото?
Това, което виждаш тук – парченцето твое съществуване – твоето „минало“, не е твое минало, а твоето бъдеще. Всичко в живота ти се повтаря от само себе си… Събитията се повтарят и си остават същите, ако нямаш нагласата да променяш… Обикновеният, затворен в цикличността на времето човек, не притежава бъдеще, а само минало, което се преповтаря отново и отново…
Някой ден, когато си способен да поемеш отговорност, ще разбереш, че самосъжалението не е следствието, а причината за всички беди, които те застигат… и че ти и само ти си причината да ти се случват подобни неща… Само тогава, ще си способен да внесеш светлина в миналото си и да го излекуваш.
Смъртта е винаги самоубийство. Когато подобен начин на мислене стане част от теб, той ще преобърне представата ти за света, а с това и действителността, която обитаваш.
Точно в този момент милиарди човешки същества мислят и чувстват негативното, впримчени в собственото си негодувание. Именно това състояние на Същността и всяка надежда за бягство от най-болезнения цикъл на съществуването. Хората почитат смъртта и никога не биха се отказали от нея, дори и да можеха, защото смятат, че тя е отговорът на всичките им проблеми, краят на тяхното страдание и на хилядите психически смърти, които сами си причиняват… но смъртта не е решение.
Да хвърлим светлина върху миналото си, да погледнем на него с ново разбиране… е неповторимата възможност да променим хода на събитията в живота си. Както при всяко истинско лечение процесът трябва да започне отвътре. Нашата Същност създава света, а не обратното! Повечето хора вярват, че събитията определят това, което представляват, че външните обстоятелства са отговорни за състоянията им. Това е изопачената представа за света.
Не обвинявай събитията!
Събитието е нито добро, нито лошо. То е просто възможност, ако притежаваш нужната дисциплина да го превърнеш в нещо светло, да го извисиш на по-високо ниво. Ако притежавахме смелостта да познаваме себе си, бихме си спестили много беди.
Всичко, което виждаш и докосваш, е отразен образ на Същността ти и следствие на твоята незавършеност, на пропастта, която носиш в себе си. В съществуването няма празни пространства. Ако не ги запълваш умишлено, като си налагаш да мислиш и действаш различно, то светът ще ги запълни по най-безмилостния начин.
Ако не виждаш или не искаш да видиш, заболяването и житейската пародия съвсем ще се изострят. Всичко, което визуализираш в момента, се случва, за да ти разкрие причината за личната ти трагедия, за да те върне към първоизточника… и за да се намесиш и промениш тленната си представа за съществуването.
Хазяите
Сенките ни (неосъзнатите ни аспекти) са нашите хазяи, на които плащаме. Всички тези хазяи са една и съща личност. Зад маската на хазяина всъщност стоиш Ти. Ти и само Ти. Гледай ги внимателно… наблюдавай ги от близо. Това са стражите, тъмничарите, на които сами си плащаме, за да охраняват и бранят състоянието ни на зависимост. Докато веднъж за винаги не прогониш песента, прославяща болката, която направлява живота ти от самото му начало, тези призраци ще продължават да те контролират.
Потребно е да влезеш в избата на живота ти, в най-тъмните кътчета на Същността ти… за да поразтребиш там, да сложиш нещата в ред.
На всеки от нас се полага безмерен запас от спасение. Но ние го прахосваме неугледно, като постоянно нехаем за него, като най-безотговорно пренебрегваме знаците, предупрежденията, „светофарните светлини“ на съществуването… и си внушаваме, че сме крехки, че непрекъснато сме изложени на опасности, на снизхождението на случайността…
Хората сме управлявани от негативните емоции – като прашинки, носещи се хаотично из Вселената. Обвиненията, оплакванията, зависимостта – до едно присъстват в живота ни. Задушаван от тревогата, човекът се опитва забрави смъртта чрез смъртта. Животът обаче е изключително мощен, а тялото – неунищожимо. За да умреш, трябва да направиш невъзможното възможно.
Вътрешното опрощение
Поемането на отговорност за собствената съдба, вътрешното опрощение и благодарността и осъзнаването, че дори и най малката подробност в този свят ни принадлежат… поставят началото на оздравителния процес. Миналото трябва да се благослови и излекува… Влез във всяка гънка! Освети всяко ъгълче! Промени го с ново разбиране… Ще го излекуваш само, когато престанеш да таиш в себе си съмнения, страхове и тревога. Това е същинският смисъл на „вътрешното опрощение“.
Стефано Д’Анна – из „Школата за Богове“
Изображение: https://www.pinterest.com/
