Прошката е резултата от израстването на душата, преминала през си туация, която личността е възприемала като нараняваща. Когато говорим за прошка, лично аз визирам значимо разтърсване на емоционалния свят на хората, а не дребни битови търкания, примерно с близки хора в семейството.
Когато човек желае да прости или дори или дори медитира с такава цел, или дори се моли, трябва да знае, че ако актът на прошка се случи, то е защото личността е преминала в разбиранията си на друго ниво на съзнание, където „пейзажът“, околният свят са се променили, навлизат в нови ситуации и хора и тогава, човек се е освободил от нуждата да помни, че някой се е опитал да го нарани, съзнантелно или не.
За това аз знам със сигурност, че когато чове прости, старото му аз си тръгва завинаги от ситуацията, която е провокирала болезнени емоции. Любовта към себе си е безценна, тя е най-силната имунизация срещу всеки вид зависимост, който би могъл да прилича на всичко, дори на любов., но е просто зависимост, която се е породила, за да бъде решен кармичен казус, ни повече, ни по-малко.
Нещата наистина не са толкова сложни, колкото човек би могъл да ги преживява с емоционалното си тяло, затова всеки трябва да има силите да си се взима в ръце и да бъде благодарен на живота и на благосклонноста на Вселената, да не позволи това, което не е за него, да навлезе дълбоко в живота му.
Прошката винаги е само и единствено следствие от нашето израстване. Тя си има механизми, по които се случва, и дава информация не за степента на нашето благородство, а за способността ни да се доверяваме на живота. Да пускаме неефективните модели на изграждане на връзки с другите. Да се освобождаваме бързо от нещата, които не ни водят до развитие и ни отнемата от жизнената сила, взимайки от ситуацията само онзи бисер, който е било планирано да получим, ако я разберем.
Източник: „В името на доброто“, Милка Кьосева
Изображение: https://pixabay.com/
