Смяташ ли, че кръвта и паметта, които носиш, са причината да имаш тази будност за мисия и принос към България?
Виждам събуждане на много нива и съзвучието е пълно, когато хората живеят с радост, вдъхновение, здраве и осъзнатост. Както сме си говорили с маестро Камджалов „Пролетта не можеш да я спреш“. Тя цъфти, пука.
Здравето е свързано с това усещане да си жив. Знам, че сега хората ще ми припомнят за глада и войната и искам да им кажа – „Хора, войната е вътре в нас“. Няма война отвън. Ние като се справим с нашите честоти и емоции, отвън нищо няма да се случи. Това е идеята на тези 100 човека, които чрез осъзнато живеене, увличайки с тяхната вибрация на безусловна любов, на творчество, увличат един милион души. Заслужава ли си този опит?
Това съм го изживял толкова пъти, но винаги има моменти, в които просто се забравя. Тогава започваш да се упражняваш, да се самовглъбяваш и да се поправяш. И самоконтролът ти става неврология, навик. Почваш да се гледаш отстрани и да се питаш „защо реагирам тук?“. Даже аз напоследък си направих един експеримент – натискам си пауза. Защото съм доста импулсивен. Склонен съм да губя това осъзнаване за нещата на момента и да се впусна в емоции, които да замъглят разсъдъка ми.
