Всеки мислещ човек понякога в живота си се пита: „какво е съществуването на човека и каква е човешката природа? Тези въпроси са били обсъждани от различни гледни точки и много теории са възникнали от различни проучвания. Следователно е много сложно да се получи цялостна картина на човешката природа. Махатма Ганди разбира природата на човека в метафизичен смисъл. Човекът е основно свързан с вътрешната доброта. Крайната цел на човешкия живот е постигането на себереализация.
Според Махатма Ганди: „Върховната цел на човешкия живот е себеосъзнаването, което означава осъзнаване на Абсолютната истина или познаване на себе си или виждане на Бог лице в лице. Единственият начин да намериш Бог е да Го видиш в Неговото творение и да бъдеш едно с него.”
Опитал се е да съчетае духовното със социално-икономическата и политическата дейност. Човекът е основно миролюбиво същество, той/тя става насилствен поради въздействието на външни фактори. Човекът е комбинация от добри и зли идеи. Никой човек не е винаги перфектен и добър. Ганди не смяташе човека просто за творец на обстоятелствата. Той е изследвал как човекът преодолява трудностите на обстоятелствата. Така че самоувереността и самоограничението играят положителна роля в оформянето на човешката природа. Ганди приема теорията на Дарвин, че „ние сме станали хора чрез бавен процес на еволюция от звера“.
Ганди вярва, че човекът е част от Бог. Човекът притежава в себе си способности и способности, които са божествени. Божествените качества в човека спомагат за постигането на висшата Истина. Ганди е приел вродената доброта на човека, което го прави съвършено същество. Индивидуалната реформация е възможна чрез осъзнаването на съвършенството. Ганди отхвърля марксистките възгледи, че човешката природа зависи само от социалния ред.
Но той смята, че и то не е напълно изолирано от тези обстоятелства. Той е приел, че някои промени могат да бъдат възможни чрез влиянието на социалната среда, но това не може напълно да промени инстинктивната сила на човека. Ганди казва: „Всеки индивид е част от нацията или социалната структура, която го заобикаля.“ Концепцията на Ганди за свободата на човешкото същество трябва да се упражнява чрез самоуправление, т.е. swaraj, което изглежда е по-близко до Кантианското понятие за категоричен императив.
Ганди е апостол на хуманизма. За него всеки индивид е упълномощен да работи за собственото си решение и воля. Истинското значение на хуманизма е себетрансформация, самодейност и себеуважение. То насърчава всеки човек да живее според рационалната си воля. Концепцията за хуманизъм е дисциплиниран начин за уважение към себе си и към другите. Където всеки е отговорен за работата си, която върши според своите способности и способности, а не поради някаква принуда.
Концепцията на Ганди за хуманизма не може да направи индивида тесен и егоцентричен. Тя трябва да позволява внушаването на доброта и любов към всеки индивид. Той предлага как да начертаете равенство и хармония в социално-икономическите, политическите и образователните структури на обществото, което насърчава глобалната хармония.
