Човешкото тяло е дом на огромна и разнообразна общност от микроорганизми, състояща се от бактерии, гъби, протозои и вируси. Сборът от всички тях се нарича микробиота, а съвкупността от генетичната информация на тези микроорганизми се нарича микробиом. Двата термина обаче доста често се използват взаимозаменяемо. Смята се, че човешката микробиота е съставена от над 10 000 микроорганизми и над 8 милиона гени, свързани с различните микроорганизми. Установено е дори, че броят на микроорганизмите в човешката микробиота е малко по-висок от този на човешките клетки в тялото, а някои учени квалифицират микробиома като орган сам по себе си.
Микроорганизмите обитават почти всички части на човешкото тяло. Когато балансът на микробиома е нарушен, това може причини редица заболявания. Чревният микробиом оказва и огромно въздействие и върху мозъка, където микробните метаболити влияят на настроението и поведението на невроните. Микробиомът ни може да „моделира“ немалка част от нашето поведение, дори да доведе до състояния като апатия, депресия и перманентна тревожност.
Червата са центърът на нашата имунна система, на нашето добро настроение, на качествения начин на живот – ако те бъдат завладявани от патогенни бактерии и паразити, нашето здраве започва да виси на косъм.
Тази официална научна информация е добре да бъде разгледана и от перспективата на Новото ни време. Еволюцията на съзнанието има своите корелации и на ниво билогия – физическото ни тяло. Според информацията споделена от Валентина Миронова(адемик, биофизик), следствие мащабно изследване във времето, са констатирани изменения в човешката физиология на ниво клетка. Тялото започва да се освобождава от митохдриите… до степен, че те се изтласкват извън мембраната на клетката и се отваря геометричния център на клетката – центрозомата, която започва да излъчва светлина.
- Какво се случва след освобождаването от митохондриите?
На мястото на митохондриите се отваря центрозомата. Това е геометрически център в клетката. Гледано под микроскоп в началото изглежда като детска рисунка на слънце. Просто рисунка, както децата го рисуват. Но от 80-те години насам, центрозомата/нарисуваното слънце… започва да свети – да блести с пулсираща светлина, което полага основите на вече различна светлинна материя. Нова материя – нова структура, нова организация. Клетката вече е мобилна, с възможност за контакт с по-висшите нива. Затворените „врати“, пазени от метафузина, вече са отворени. Светлината в началото осветява само вътреклетъчното пространство, но в последствие прониква и отвъд мембраната на клетката. Или… казано по друг начин – клетките светват.
Този процес… очевидно поставя началото на трансформацията на материята, от която са изградени физическите ни тела, с които функционираме в третото измерение. Посоката е Светлинно тяло. Ние все още не съзнаваме този процес и той се случва без нашето усилие и воля – поне отностно неговото стартиране от 80-те години насам. Отворените „врати“, пазени от метафузина обяснява засиленото канализиране на информация от по-висшите измерения и е показателен, че в телата си вече една част от клетките ни са с отворена и светеща центрозома. Липсата на митохондрии предполага фундаментално нови клетъчни процеси.
Възникват много въпроси свързани с тази информация, като например… до колко или дали въобще функцията на „светещите“ ни вече клетки е съвместима с наличния ни микробиом в телата, при който често баланса е нарушен. Не ясно и за онази част от микробиота, за която науката твърди, че е полезна и потребна… дали това важи и за клетките, с различна вече организация. Най-малкото се налага промяна на хранителните навици, отпадане на групи храни от менюто ни, детоксикация…
Квантовият преход е в ход на всички нива: физично, планетарно и космично. Всички светваме… и в клетките, и в Сърцата… било то и по различно време. Какво значение има времето?! Важното е, че „слънцето“ е в клетките ни, дори и само като картинка да е, нарисувана от дете. Ще оживее, ще светне и там където все още не е. Имайки предвид упоменатато време – през 80-те, вече вероятно доста клетки са светнали… и сърца, без дори да се усетим. Но вече е потребно и да съдестваме съзнателно за тази еволюция, защото придържайки се към старите навици – включително и хранителни, не само че не съдействаме, но и въпрепятстваме личните си еволюционни процеси. Адаптирането към новите условия е неизбежно.
Възможността за връщане винаги е била, сега се случва в високоскоростен асансьор – Възнесение.
Коя е Валентина Миронова?
Валентина Миронова е академик, биофизик, работила в Космическия Център 20 години, със специалност „засекретени открития”. Независим изследовател, биофизик, академик, пълноправен член на Международната академия по енергийни инверсии на името на.
Изображение: iStockphoto
