„Много отдавна от моето детство лежах под звездите на отдавна потъналата Атлантида, мечтаейки за тайните на хората. Тогава в сърцето ми трепна копнеж да завоювам пътеката, която води до звездите. Година след година търсех мъдрост, нови познания, следвах пътя, докато накрая моята Душа с родилни мъки се откъсна от оковите и се понесе надалече. Свободен бях от робството на земните хора. Освободен от тялото летях като светкавица в нощта. И търсех мъдрост до края на пространството отвъд познанията на смъртния човек. Душата ми пътуваше свободно далеч в пространството и безкрайния цикъл на светлината.“
По този начин Тот описва детството си в Атланта. Тот -атланския жрец и цар, за който се твърди, че е Тот-Хермест Тресмигест, претендира да разкрие тайните на изначалното вещество и неговите преобразувания. Притежаващ импулса да стане учител на хората и да ги води напред, за да им открие светлината. Освобождавайки ги от завесите на нощта, която ги покрива, да ги поведе по пътя на свещеното познание.
Тот се обучава усилено в тайнствата, които се съхраняват в храма. Способностите и уменията му нарастват с всеки ден и с лекота усвоява преподаваните му истини. Осветен от огъня на великото познание, Тот разполага с много по-силен живот от този на обикновените хора. Получавайки власт над живота и смъртта, той придобива способности да напуска своето тяло и да пътешества по своя воля до най-отдалечените простори на време-пространството. Захранен от мъдростта на космоса, Тот учи хората, че мракът е само було, а в техните сърца е запечатана вечната светлина, която иска да бъде освободена. И че само чрез мъдрост, би могло да се постигне свобода, защото познанието е мъдрост, а мъдростта е сила.
Мъдростта води Тот и до познанието, че всичко е част от едно Цяло… че всичко произлиза от светлината, а светлината произлиза от Цялото; че всичко създадено се основава на определен системен ред, който управлява космоса; че от равновесието произлизат великите цикли… движещи се в хармония и че времето и пространството са циклични. И твърди, че познавайки тези закони, всеки може да постигне свободата. Убеден е, че чрез създаването на песента на Душата и генерирането на позитивна енергия, хората могат да станат едно с Цялото.
Тот предупреждава за безпорядъка в живота и за необходимостта да бъде уравновесен и подреден. Приканва към ред, чрез който се постига обуздаване на целия хаос от чувства и емоции. Според атланския цар, формите и убежденията, които хората създават, след като проблеснат в тяхното съзнание, са винаги следствие на техните причини. Тот учи, че врата към живота минава през смъртта. Тя идва, но не завинаги, защото вечният живот съществува във всичко и съответно смъртта е само препятствие по пътя, бързо победена от безкрайната светлина.
Тот споделя също, че сърцето е мястото, където е оковано знанието, а там вътре е скрита тайната, изворът на целя живот и източникът на цялата смърт. Поради тази причина мислите би трябвало да бъдат насочени навътре, а не навън.
Из „Алхимия на ритъма“- Мартин Иванов
Мартин Иванов е композитор, диригент и перкусионист, който е прекарал 15 години в Канада, където завършва музикалното си образование в престижни университети... Мотивационен говорите и лектор, използващ езика на ритъма като средство за личностно и колективно развитие. След завръщането си в България основава Институт за съвременно изкуство и терапия "Либера" с основна мотивация да използва творческите си знания, както за терапевтични обучителни практики, така и за създаването и развитието на социални проекти.
Снимка
