Нашето любопитство на хората от Запада да наблюдаваме функциите на ума контрастира драстично с отношението на източните страни като Индия, където психологията никога не се е развила в дълбочина. Индийската култура е много веща и датира от хилядолетия. Например създавайки език като санскритския, Индия е развила високоинтелигентен начин за вербално и писмено общуване, за което е установено, че лежи в основата на много западни езици. Също така са направени дълбоки изследвания в областта на изкуството, музиката, философията, медитацията и духовността, но на психологическите процеси се е обръщало малко внимание
Как е възможно това? Според Ошо, който в много от книгите си сравнява източните и западните общества, индийските мистици и пророци са пренебрегнали функциите на ума, понеже са осъзнавали, че състоянието на просветление, духовно освобождение, единство с божественото… се постига единствено отвъд ума.
В Япония традицията на Дзен будизма се съсредоточава повече върху ума, но единствено като предизвикателство, което трябва да бъде надскочено.
В своя собствен опит Ошо използва древни техники за „наблюдаване“ на ума, без идентификация с мислите, спомени, сънища… Чрез този процес на „наблюдаване“, умът се забавя, появяват се паузи в непрекъснатия поток от мисли и може да бъде преживяно едно по-дълбоко състояние на вътрешна тишина или „не-ум„. Колкото е просто да звучи, това състояние на наблюдаване не може да бъде постигнато лесно. Идентификацията с ума е едно от най-силните ни навици в течение на хиляди години.
Източник: книгата “ Дзен консултиране“, Свагито.Р. Лийбермайстер
Изображение: pixabay.com
