Най-добрият начин да живееш е да не се страхуваш нито от живота, нито от смъртта. Това ще рече – да не се страхуваш от нищо.
Да вършиш всеки ден (и най-вече) онова, за което имаш призвание – тоест, за което чувстваш зов в сърцето си. И да даваш най-доброто от себе си, ден след ден…
Да прегръщаш често хората – и най-близките си, а и непознати, които са готови да отвърнат на топлотата ти.
Да посрещаш с усмивка, искрена и блага, колкото може повече неща в живота си.
Да плачеш само от радост, или от трогване от красотата, която виждаш, чуваш или чувстваш…
Да осъзнаваш и да си благодарен за ударите на сърцето си, като и за ритъма на сърцата на тези, които са най-близо до теб.
Да преживяваш всеки ден поне по един миг Вечност. Най-красивият и благословен миг от деня…
Да живееш без вина, без срам, гняв и без нужда от прошка. Без престъпление и без наказание. Сaмо с обич. Само със Сърце.
Да правиш нещо добро всеки ден за някого, и радостта на другите да е и твоя радост… Да умееш да даваш насърчаване и утеха, защото повечето хора (също като децата) се нуждаят от това.
Да живееш чисто и открито, без тайни. Освен една – най-красивата, която и сам не знаеш или не можеш да изразиш с думи – която е и откъде идва Душата ти…
Най-добрият начин да живееш е да присъстваш в света така, сякаш утре няма да те има в него, и същевременно сякаш ще си свидетел на Всичкото Време… Тоест на Вечността.
Из книгата „Слънчогледите се прераждат в слънца“, Кристина Митева