Ако сънищата не са родени от въображението, тогава кой определя сценария им? Той е заложен в секторите на пространството на варианти. Ду­шата може произволно да пътешества в пространството на варианти, докато разумът дреме. Понякога той спи толкова дълбоко, че не помним сънищата си. Никой не знае как се развиват събитията, когато разумът спи. В реалния живот човешкото поведение се контролира от него. Когато разумът вижда сънища, той се проявява само като пасивен наблю­дател и не контролира ситуацията, а приема всичко като разбиращо се от само себе си.

Всичко става по сценария, заложен в сектора. Веднага след като душата попадне в него, събитията там се разви­ват според очакванията, опасенията и представите, придо­бити от душата и разума в реалния живот. Очакванията и опасенията се реализират мигновено. Например ако на сце­ната се появява субект, който от гледна точка на разума може да носи заплаха, сценарият на заплахата се реализи­ра моментално. Само да се мерне мисълта, че има опасност от преследване, и чудовището се втурва след вас.

Защото душата мигновено се е настроила на варианта, мярнал се в мислите. Тя избира варианти на сценария в съответствие с мислите и очакванията. Движи се в про­странството на варианти едновременно с тях. Именно мис­лите и очакванията са движещата сила, която върти фил­мовата лента. Ако беше възможно напълно да се спре дей­ността на мозъка, картината щеше да застине неподвижно. Но мислите не спират и постоянно се въртят в мозъка. По време на сън събитията могат да бъдат в разрез с обичайните представи, тъй като контролът на разума е от­слабен.

Случват се всякакви нелепости, възникват неверо­ятни видения, физическите закони не действат. Невероят­ни неща се случват и в осъзнатото сънуване. Защото ра­зумът разбира, че това е само фантазия и допуска всякакви глупости. Сега ви е ясно защо насън е възможно всичко: защото сънуването е пътешествие на душата в пространство­то на варианти, а там съществуват всякакви сценарии. По тази причина в осъзнатото сънуване сценарият може да се променя целенасочено. На практика той не се променя -намерението го избира.

Щом в мислите възникне намерение за смяна на ролите с преследвача, душата се пренаст­ройва към сектора с противоположен сценарий. В това се състои механизмът на осъзнатото сънуване – сценарият се избира от намерението. Ако разумът е осъзнал, че може да контролира сцена­рия на ставащото, той формулира желание. Например же­ланието да полетиш. Душата трансформира тази бързо мяр­нала се в съзнанието мисъл в намерение. То е движещата сила, която пренася сънуващия в сектора със съответния сценарий. 
Пътешествието на душата в пространството на вариан­ти не е обременено от инертността на материалните субек­ти. Затова сънищата са толкова пластични. Поръчаният сценарий се реализира мигновено. А какво се случва в ре­алния живот? По принцип същото. Разликата е само в ско­ростта на изпълнение на сценария. Наяве събитията се раз­виват по същите закони, както при сънуването, но не тол­кова мълниеносно, защото материалното реализиране на вариантите е инертно. 
В това отношение твърдението, че животът ни е сън, не е вярно, но същевременно не е лише­но от смисъл. Вече илюстрирах с примери по какъв начин мисълта формира събитията в живота. Което ви е в мисли­те, това получавате рано или късно. Вашите мисли излъчват енергия на честотата на опре­делена жизнена линия. В реалния живот преминаването върху тази линия се възпира от различни материални фак­тори. Реализираният сектор от пространството в сравне­ние с нереализирания изглежда тегав и муден, както смола­та спрямо водата. 

Материалното въплъщаване на потенци­ално възможния вариант става със забавяне. Насън няма никакви инертни препятствия и затова преходът между сек­торите се реализира мигновено. Сигурно вече ви е ясно защо подхванах разговора за сънуването. За да управляваме съдбата си, трябва да си изясним по какъв начин мислите ни се пренасят от един сектор в друг и защо не се осъществяват всичките ни жела­ния. За това обаче изобщо не е задължително да се занима­ваме с осъзнато сънуване. Целта ни е да придобием спо­собността да избираме сценарий наяве.

Много по-важно е да се научим да се събуждаме в реалния живот, отколкото в нереалния. Още повече, че заниманията с осъзнато сънуване, както вече казах, съдър­жат определена опасност. Възможно е занимаващите се с осъзнато сънуване да ви кажат, че няма никаква опасност. Те обаче едва ли раз­бират, че ходят по острието на бръснача. Никой не може да ви гарантира, че ще се върнете от осъзнатото сънуване. Докато душата ви лети в нереализираните сектори, не съще­ствува никаква опасност. Какво обаче мислите, че ще се случи, ако случайно попадне в реализиран сектор на про­странството? ….

Не бива да се страхуваме от сънищата, но и не бива да се отнасяме към тях лекомислено. Ако при споменаване за осъзнато сънуване изпитвате душевен дискомфорт, това означава, че не трябва да се занимавате с подобно нещо. Вътрешното чувство следва да ви подскаже заплашва ли ви опасност или не. Душата усеща приближаването на не­приятностите по-добре, отколкото разумът. Затова съни­щата без активната намеса на разума са много по-безопас­ни. Но ако все пак сте се решили, бъдете предпазливи насън, не си търсете белята и поддържайте максимална осъзнатост.

Както и в реалността – чувствайте се като у дома си, но не забравяйте, че сте на гости.“

Източник: Вадим Зеланд, Транссърфинг на реалността /Пространство на вариантите/

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *