Това, от което човек може да се отклони не е истинското Тао. С други думи, в някои отношения познанието ни е въпрос на коригиране на неточните карти. Но освен това на много по-дълбоко равнище съществува Тао – Път, Течение в космоса, от което не сме и никога не бихме могли да се отклоним. И част от мисията ни е да открием това по-дълбоко Течение, това Тао, да го изразим, да го осветлим, да го празнуваме.

И докато се опитваме да коригираме картите на реалността ни, пропускаме да осъзнаем, че както правилните, така  и неправилните карти са в еднаква степен израз на Духа. Така подходите на „новата парадигма“, например екофилософите, напрекъснатo ни казват, че сме се отклонили от природата, което си е вярно. Но… колкото и да е вярно, това показва, че тези теоретици, както и ние не сме разбрали истинското Тао, от което не сме и никога не бихме могли да се отклоним.  Много по-дълбоката истина се опитват да осветлят недуалистичните източни и западни традиции/философии, а точно това е преодоляване на картезианския дуализъм*.

*“Мисля, следователно съществувам”, дава началото на течението картезиански дуализъм – идеята, че нашият ум е отделен от тялото и си взаимодейства с него. Рене Декарт е по-сигурен относно съществуването на ума си, отколкото на тялото. Може да си представи, че няма тяло, но не може да си представи, че няма ум, тъй като ако все още мисли, няма как да няма ум. В самата формулировка на първия принцип “Мисля, следователно съществувам”, Декарт залага идеята, че умът, или Аз-ът, е субстанция, цялата същност на която се състои в мисленето и която не се нуждае от материална вещ или място, за да функционира.

Магията обаче и в най-дивните си мечти не е смята, че ще бъде изместена от митичното. А митичните богове и богини, дори не са и сънували, че разумът би могъл да ги разруши. И етo, ние седим тук, в нашия рационален светоглед, обзети от самодоволство и самоувереност, че нищо по-висше няма да помете нашите небеса и напълно да разруши непоколебимите ни възприятия, отнемайки самaта им основа.

Но… въпреки това със сигурност ни дебне трансрационалното. Този нов „звяр“ просто е зад ъгъла и е много гладен. Всеки нов етап от еволюцията неотменно трансцендира и включва. И така неизбежно и неотменно, със строга математическа прецизност слънцето ще изгрее над един утрешен свят, който в много отношения надскача разума…

И така… Затегнете коланите, ще бъде нощ на голямото друсане!

Кен Уилбът, Из „Кратка история на всичко“

Снимка на Наталья Коллегова от Pixabay

КРАСИМИРА ЗЛАТЕВА- Интегрални констелации, Интегрално консултиране, Енергийни практики -TAI

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *