Неизвестното начало -БОГ -Изумително е , че науката отдавна е признала Бог – неофициално

Казахме, че в това единство, в тази хармония човечеството е виждало през вековете една движеща сила, един вечен импулс, една основна идея, която се ре­ализира в разнообразието на света. Днес физиката намира, че това разнообразие изхожда от едно „нищо“ – колабиралия свят, т. е. от състояние на сингуларност. След сътворението на света чрез Голе­мия взрив цялото разнообразие се при­бира пак в своето начално състояние на сингуларност, за да се изяви след мили­арди светлинни години наново в своето разнообразие – физическия свят. Този чудноват ритъм на вечността, това „диха­ние“ на вселената от кого се диктува? Това Неизвестно начало, тази Първопричина, това, което е вечно и над всичко, това, което е „Нищо„, и „Нещо„, малко и голя­мо, човечеството е наричало Свръхсила, Първопричината, Първоизточник, Бог, Йехова, Мохамед, Буда и т. н.

• „Под думата Бог ние разбираме Ра­зумното върховно начало, от което про­излизат всички души и богове и на което не знаем същинското име.“ /87-1927/
• „Бог е същина, която не се доказва. Той е вън от всякакви доказателства. Бог е същество извън времето и простран­ството, извън съзнанието, извън живота, извън всякаква интелигентност на хората и т. н. Бог е извън времето и простран­ството, но същевременно съдържа в себе си времето и пространството. Той е извън живота, но съдържа в себе си живота. Той е извън съзнанието, но съдържа в себе си съзнанието. Той е извън интели­гентността, но съдържа в себе си интели­гентността.“ /2-1922/

Когато говорим за доказателства, Учи­теля Петър Дънов (Биенса Дуно) има предвид тези, които са доловими за нашите сетива, мисъл и разум. А от това следва, че Бог е недоказуем, тъй като е над всичко и въпреки това се съдържа във всичко. На физичес­кия свят Бог можем да уподобим на си­ловите полета, които човек не може да долови и докаже директно, но косвено, чрез техните изяви и действия.

В структурата на физическия свят кон­статираме винаги едно постоянно взаимо­действие между цялото и частите. Цяло­то съдържа частите, но както то, така и частите не могат да съществуват едно без друго. Това взаимодействие лежи в ос­новата на ритмичната изява на света – в неговата „Вдишка“ и „Издишка„, в него­вия колапс и в неговата експанзия, в него­вата еволюция и инволюция, в неговото зараждане и отмиране. В състояние на сингуларност (колапс) цялото е единно в себе си, обединено, без външни изяви, поради което то е за нас едно „Нищо„. В състояние на експанзия цялото е разгъна­то, изявено чрез всевъзможни форми и части, то се диференцира.

В това изявя­ване експанзия цялото, за да се прояви в разнообразието, трябва да ограничи възможностите си, да се изяви чрез по-нисши от него форми, да се проектира в по-ниско измерение, при по-елементар­ни условия. Затова този процес на изява се нарича инволюция. При еволюционния процес, при колапса, или възвръщане към Първоизточника – към сингуларност, час­тите трябва да се проецират в цялото, да съзреят, за да намерят своето първона­чално състояние, да се усъвършенству­ват, за да се възвърнат към висшето На­чало, да могат да бъдат обединени в Първопричината.

• „В света съществува само една едини­ца – тя е Бог. В света съществува само една вечност – тя е нищото. Проявление­то на целия космос пък е проявление на единицата, проявление на вечността. Той – космосът, представлява част от цялото. В света съществуват идейни форми, кои­то не се създават, не се губят, а живеят вечно. В това отношение всеки човек е една идейна форма на първоначалната единица.“ /7-1923-24/
• „Бог създава всички форми, но Той сам няма абсолютно никаква форма. Значи в света няма по-голям от Бога, няма и по-малък от Бога. Бог се намира и в двете крайности: по-голямо съще­ство от Него няма, и по-малко съще­ство от Него няма. Когато искате да разглеждате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато рас­тат. Когато искате да разглеждате си­лата, която съдържат в себе си, раз­глеждайте ги като семена.“ /6-1923-24/

Тази мисъл на Учителя Петър Дънов (Биенса Дуно) можем да схванем отчасти, ако си представим ва­куума на физика Дирак. Вакуумът е всич­ко в света, той е навсякъде, той създава материята, изгражда най-елементарни­те частици, а сам няма форма. Той се самозаражда и не се изчерпва. Той е началото на света.

• „Сам Бог не може да се прояви в своята целокупност. Как може вели­кото да се прояви в малкото? Обаче частичното проявление на Бога е невъзможно. Проявлението на Бога в цялото човечество пак не изяснява Не­говата целокупност. Тази е причината, дето хората имат ограничено, непълно, смътно понятие за Бога.“ /119-1930/
• „Всички неща, които се доказват са сенки на реалността. Когато казвам, че някои неща не се доказват това не значи, че не може да се мисли и разсъждава за тях. Вие можете да мислите и разсъжда­вате за тях, колкото искате, но не може­те да ги доказвате във времето и про­странството.“ /2-1922/

Недоказуемостта на редица неща и явления, което твърди Петър Дънов, познава и науката. Например въпреки безсъмне­ното съществуване на енергиите, силите в природата, ние, хората, имаме понятно неопределена представа за тях. Нашите сетива долавят само техните въздействия, но самите тях, тяхната същина ние не можем да доловим или даже да дока­жем. Ние не знаем какво е всъщност фотонът, с което понятие назоваваме най-малкия представител на светлината; не знаем каква е същността на електрона -най-характерната за нас микрочастица, която дава според нас характеристиката на химическите качества на елементите на материята. Непонятна е за нас и гра­витационната сила и поле във вселената. Тя няма форма и веществено съдържа­ние, но тя самата създава формите във вселената (звездите, слънцата, галакти­ките и т.н.).

Гравитацията конструира все­лената като цяло, изгражда закривеното пространство и движи всички видими за нас вселенни тела. Явно, че силите във вселената, които ние не познаваме по същина, се изявяват за нас чрез форми­те и явленията, които те изграждат във физическия свят. А същевременно няма по-мощни за нас силови полета от тези на гравитацията, електромагнетизма, яд­рените сили и силите на слабите въздей­ствия. Няма и по-дребни за нас елемен­тарни частици, които също така косвено доказваме: фотони, електрони, гравитони, кварки и т.н. От горния анализ мо­жем да разберем смисъла на думите, изказани от Учителя Петър Дънов (Биенса Дуно):

• „Когато искате да разгледате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато растат (развиват). Когато искате да раз­глеждате силата, която съдържат в себе си, разглеждайте ги като семена (н. б. – в стадий на сингуларност). „

Растежът в при­родата е фазата на експанзия, т. е. раз­дробяване, разгръщане, изявяване чрез разнообразието на света. Мощта или силата на нещата, на идеите се изразява най-добре във фазата на единение, на сингуларност, чийто представител според П. Дънов е семенцето. Последното, макар и дребно, невзрачно, съдържа в себе си всички възможности на расти­телната форма, от която произхожда. Яйцеклетките при животните също така съдържат в себе си кодирани качества­та и вида на животното, от което произ­хождат. Вселената като цяло в стадий на колапс, сингуларност, „черна дупка„, „нищо“ или просто като елементарна единица представлява цялата вечност -какъвто е Бог.

Заради горното учените заключават:

• „Най-съществената черта на новата кван­това механика е, че частиците и полета­та, т. е. представите за прекъснатост и непрекъснатост, които се разглеждат като две различни форми, две разновид­ности на материята, се оказаха две про­яви с обща същност, две страни на един­ната материя.“ /195/

Следователно светът е единен и сътворен от една-единствена сила, а като най-нисша изява на последната това е единната материя. Единството на мате­рията днес намираме в това, че тя всъщност е изградена въпреки много­образието си от по-малките и предпола­гаеми частици „кварки“. Тяхна особеност е, че противно на взаимодействието на микрочастиците да намалява тяхното при­вличане с отдалечаването им кварките засилват свързващата ги сила с увелича­ване на разстоянието между тях. Това ще рече, че разбиването наприер на протона на кварки по силата на природ­ните закони е невъзможно. /208/

Еднозначността на материята и сила­та, т. е. единството в света, Айнщайн из­рази във формулата Е = м.с². Което оз­начава, че материята и силата са само състояние на едно и също нещо. Разли­чава ги само скоростта, с която се изявя­ват във физическия свят. Този дуализъм най-добре ни демонстрира електронът. Когато направим опит да пропуснем елек­трона през отвор на дадена преграда, той отказва да премине. Ако направим два отвора един до друг, тогава той на прин­ципа на интерференцията на вълновите сили преминава на отвъдната страна. Сле­дователно електронът е нещо с качествата на материална частица и с тези на вълно­вите енергии.

Явно, че учените пропускат при ана­лиза си върху същината на света един основен закон, който Учителя изразява по следния начин:

• „Закон е: по-високото всякога се изразява чрез по-нис­кото или нисшето всякога служи като из­раз на висшето.“ /6-1923-24/

Явно, че при експанзията, изявата на първопричината на нещата има степену­ване от горе на долу. Създаването на разнообразието на света става за сметка на ограничаване възможностите на фор­мите и силите. Това ще рече още, че ин­дивидуализацията води до намаляване свойствата, качествата, възможностите в рамките на общото, от което нищо не може да се отдели самостоятелно. Така ще си изясним, как Бог – Първопричина­та, Първоначалната сила, Неизвестното начало, съдържа всичко, което съществу­ва в света. В тази насока човечеството не е отишло много далеч в сравнение с най-първичните си представи.

• „Колкото и да е странно, но при едно-мащабното разглеждане нашето разби­ране на физиката не е отишло много да­леч от разбирането на древните народи. Това твърдение звучи като парадокс, но именно при едномащабното разглеждане то е справедливо. Действително, ако древните гърци са смятали за фундамен­тални същности четирите стихии: земя, вода, въздух и огън, неразбирайки, както сега бихме казали, фундаменталните свойства на тези стихии, съвременната физика се опитва да разкрие цялото съдържание на реалния свят като слож­но взаимодействие на различни „полета“. Това са същите четири „стихии“ на древ­ните: силните полета, слабите полета, електромагнитните полета и гравитацион­ното поле. Нашите опити да опишем свой­ствата на тези „стихии“ поотделно се оказ­ват несъстоятелни.“ /195/
• „Не може да се отнеме от природата една от нейните „стихии“, без да се нару­ши единството. Ние сме свикнали с мисъ­лта, че природата е построена без архи­тектурни излишъци. Всъщност отдавна сме привикнали с мисълта за единството на природата.“ /195/

Ето учените намекват пак на обстоя­телството, че единството във вселената, в света е ненарушимо. Единство, което, макар изразено в многообразие, е едно цяло, първично и източник на всичко ви­димо и невидимо. Това хората наричат Бог – Първоизточника на света.

Е. Сведенборг се старае също така да хвърли известна светлина върху този про­блем, като казва:

• „Науката за степените е, така да се каже, ключът за отключване същината на нещата и навлизането в тях. Когато говорим за степени – „атмос­фери, води, земи“, то е защото тези три състояния са основните, чрез които и от които произтича единството и всички еди­ници в безкрайното разнообразие на все­мира. Атмосферите са деятелните сили, водите – посредническите, а земите са страдащите сили, върху които се изявя­ват действията.“ /184/

Степените и йерархията на силите и изявите на единството може би най-де­монстративно ще изразим в таблицата за йерархията на лъчистите енергии:

„Йерархия на дължините:

• 10^(-6)– 10^(-7)см – това е светът на молекулярната физика.
• 10^(-8) см е светът на атомните явления.
• 10⁽¹¹⁾ – см е светът на откриване и раждане на двойките.
• 10^(-13) – см е светът на физиката и атомното ядро.
• 10^(-14) – см е светът на странните частици.
• 10^(-17) – см е светът на слабите взаимодействия.
• 10^(-33) – см, е светът на гравитационната дължина.“ /195/

Тази таблица показва недвусмислено, че всъщност се касае до една-единствена сила, енергия, силово поле, което в зависимост от средата, измерението, в което действува, се изявява и трансфор­мира в съответната дължина, в съответ­ния импулс.

Херман Вайл казва:

• „Квантите на свет­лината са в различно ориентировачно състояние, чиито признаци ние не можем да опишем. Квантовата физика в този смисъл подкрепя доктрината, че цялото представлява нещо повече, отколкото комбинацията на неговите части.“ /169/

Тази доктрина, отнесена към Първоп­ричината – Бог, Е. Сведенборг отразява така:

• „Духовното слънце не е Бог, но е от Бога, следващата сфера около Него, от самия Него. Чрез това слънце, което е Любов, биде сътворен светът. Че сътво­рението на света се извърши чрез това слънце, което е предимно Любов, и от Бога задействувано, следва от това, че Любовта е основен камък на живота; и понеже от Любовта чрез Мъдростта бе всичко сътворено.“ /184/

Тук ни се представя как висшето На­чало твори чрез своята подвластна изява – Любовта. Същото степенувано изявле­ние намираме в текста на Йоана /1.1./ :

• „В начало бе Словото, и Словото бе Бог.“

Това снижение на по-висшите сили към по-ниските сфери на света с оглед тяхно­то материализирано изявление в строежа на физическия свят ни дава Учителя П. Дънов (Биенса Дуно) в следната мисъл:

• „Първият акт на Бога – първото проявление на Бога – огра­ничението му, създава вътрешни страда­ния. Той усеща в себе си такова страда­ние, за което вие нямате понятие. Но Той знае, че плодът на това страдание ще бъде за благото на човечеството, за което Той създава тази привилегия. Той счита в сво­ята премъдрост, че това му е потребно. Следователно разумното страдание лежи в основата на живота.“ /11-1924-25/

Всеки творчески акт в природата, при който се изгражда нещо ново, нова фи­зическа форма или явление, е свързан неминуемо с принципа на ограничението. Всяка идея, сила, желание, мисъл и др., когато се реализират, т. е. материализи­рат на физическия свят, се ограничават, зафиксирват в своята същност, застиват във физическа форма или явление. На тях им се отнема динамичността и свобода­та на действие. Те се снижават в по-нис­ко измерение и се ограничават по свой­ства, качества, въпреки че в себе си но­сят информация за своята първична фор­ма и произход. Благодарение на принци­па на „ограничение в себе си„, както каз­ва Учителя П. Дънов (Биенса Дуно), имаме разнообра­зието на формите и явленията във физи­ческия свят. В този свят са притаени, зас­тинали всички творчески сили, енергии, идеи на по-висшите светове, които са не­достъпни за нашите сетивни органи. Така трябва да разбираме проявлението на Бога във физическия свят.

За първичното начало на света ни го­ворят днес математиката, астрофизиката и биологията. Така за математиката еди­ницата и точката са началото на всички числа и геометрични форми. Тези поня­тия са най-малкото и най-голямото, нача­лото и краят на всичко съществуващо на физическия свят. За астрофизиката това е единното силово поле, а за биологията – семето и яйцеклетката.

Така Херман Вайл казва:

• „В царството на числата единицата е единственото число, което не следва никое друго. Единицата е една своеоб­разна същност. Всички числа на числовия ред са своеобразни същности. На това се дължи чувството за магията на числа­та. Чрез числата Духът е изразил от себе си безкрайната разнообразност на напълно характеризирани своеобразни същности„. /169/

А Учителя Петър Дънов (Биенса Дуно) твърди:

• „Бог е единицата у нас. Той е първоначалният извор, от който пием. Двойката представ­лява Божия Дух, който умножава неща­та. Тройката е Неговото разумно Слово, което изважда човека от погрешките му. Четворката представлява материалния свят.“ /13-1924/

Точката в геометрията е своеобразен феномен. Тя няма измерение и на пръв поглед тя е нищо и никой не я е виждал, тъй като е въображаема. Тази невидима същност, когато се постави в движение, т. е. в състояние на изява, изгражда лини­ята. Последната от своя страна, като се придвижи, изгражда плоскостта, а плос­костта – обемните тела. Значи точката е началото на всички форми. Точката в дви­жение е континуумът на физиците, или безкрайността на вселената. Тя е неизве­стното Начало на нещата. Такъв е и Бог.

За същината на континуитета Анаксагорас ни е оставил един фрагмент:

• „В мал­кото няма по-малко, но има винаги още едно по-малко.“ /169/
• „Правени са три опита в мисленето, за да се осъзнае континуитетът, като дей­ствителност за себе си. Първият е, че той се състои от известен брой дискретни елементи, атоми (Платон, Джордано Бру-но, Хуме и др.); вторият – от Галилей -философията на безкрайно малкото (кръгът се състои от безкрайно голяма бройка отсечки полигон); третият опит, континуитетът, в платоничен смисъл, лежи в модерното количествено-теоретично обоснование на анализа.“ /169/

Тези мисли на Херман Вайл показват безплодността на науката да реши въпро­са за Битието – безкрайността.

• „В сферата на скоростите величините са ограничени от изчисленията на Айн­щайн, където скоростта на светлината 300 000 км в секунда е горният предел (н. б. – във физическия свят). Но това не пречи да съществуват явления, които имат ско­рост далеч над тази на светлината… Да предположим, че на Земята е монтиран лазер, който се върти около оста си, и насочим светлината му към Луната. Ако прожекторът прави едно завъртване око­ло оста си в секунда, светлинното петно върху Луната ще се движи със скорост над 1 200 000 км в секунда. Ако лазерът се насочи към планетата Марс, скорост­та може да достигне 30 милиарда км в секунда.“ /207/

Видно е, че даже тук на Земята мо­жем да си представим явления, надхвърля­щи физическите норми на Битието. Защо тогава да не приемем понятието, че Бог е навсякъде и в един и същи миг обхваща всичко видимо и невидимо в Битието?

• „Днес повечето хора гледат на Бога като на външна необходимост, като на същество, което наказва и преследва, поради което имат по-скоро страх от Него, отколкото любов. За тях Бог е в бурята, в земетресението, в страдание­то. Те не го търсят в себе си, но само отвън. Докато гледат така на Бога, те вся­кога остават далеч от Него. Приемете първо Бога в себе си, в своята душа, в своя ум и в своето сърце като израз на велики мисли, чувства, като подтик на добри и възвишени дела. Оттам погледнете навън, окръжаващата природа и ще Го видите във всичко чисто и красиво: в небе­то, осеяно с безброй звезди и слънца, в чистите планински извори, в красивите цве­тя, в долините и планините. Вслушайте се в гласа на пойните птички и шумоленето на цветята, в тихия ветрец – навсякъде е Бог. Що Го видите и вътре във вас, горе и долу, надясно и наляво. Няма кът от сва­та, дето Бог да не присъствува. Станали от сън или лягате да спите, знайте, че животът има смисъл, защото всичко е изпълнено с Божественото присъствие.“ /24-1924/
• „Битието, или смисълът на нещата, не може да се схване с ума, по фило­софски начин. Защо? – Защото според законите на мисълта има неща опре­делени, конечни; има неща неопреде­лени и безконечни.
• Едно от неопределените понятия е това за Бога. Бог е същество, което няма нито начало, нито край и на което не се знаят границите, между които се движи. Гой е основа, принцип, върху който трябва да градим своите отношения.“ /32-1917/

За безграничното, безконечното, не­знайното, неизвестното, за Бога ни гово­рят редица наши понятия и явления. На­пример какво е движението като явле­ние? Има ли то начало и край? Каква е същността на този процес? Днес се при­ема, че движението не може да има при­чина, както безкрайно големите величи­ни нямат начало и край.

• „В понятието движение не може да се мисли, че има една причина; движени­ето трябва да отнесем като от нищо не-причинено свойство на пространствено-временния континуум.“ /170/

Науката ни подсказва, че освен света, който маркират нашите сетива, има и друг или .чр/ги светове, сфери, степени на изя­ва, други състояния на нещата, които са недостъпни за нас. Но въпреки това човекът си задава въпроса можем ли да осъзнаем Битието – Бога? Примерите, които дадохме с измеренията, степените и числата, за силовите полета и строежа на света, ни подсказват, че е невъзмож­но да се обхване цялото от неговите час­ти. За да се осъзнае едно измерение и неговите форми, то трябва да се разгле­да от положението на по-горно такова. От това следва, че за да осъзнаем цяло­то, трябва да се издигнем над него, тъй като сме част от него.

В това отношение Учителя П. Дънов (Биенса Дуно) казва:

• „И сега всичката борба на съвре­менното общество седи в това, че хората искат да излязат от цялото. Това обаче е невъзможно. Ние можем да бъдем като цялото, но не можем да бъдем по-голе­ми от цялото. Следователно всеки човек трябва да се движи в рамките на това цяло.“ /12-1924-25/

Учителят казва, че ние можем да бъдем като цялото което на научен език значи, че ние носим информация за цялото в себе си, както семето на растенията, поради което човекът е наричан още микрокос­мос. В структурата си човекът носи зало­жени всички закони, които градят макро­космоса и живота, понеже сме връхната творба на същите природни закони. Но да излезем от цялото, което съдържа тези градивни закони, не можем. В момента, в който направим опит да се отделим от цялото, ние ще загинем. Така, както фи­зикът Азимов твърди, че ние не може да напуснем пределите на видимата вселе­на, тъй като гравитацията и законите на същата ни обливат постоянно и ги носим със себе си. В момента, когато направим опит да се отделим от очертанията на все­лената, тя се разширява в същата посока и ние никога не можем да я напуснем.

Други автори изразяват това така: „Принципът на експанзията се състои в това, че съществува един възкачващ ред на стъпалата на съществата от електрона до човешкия дух, та и до цялата природа – йерархия на съществата. По-високото стъпало същества включва в себе си по-нискостоящите, при което те са изграде­ни от последните.“/161/

„Новите свойства, които настъпват в по-високите стъпала на съществата, показват, че влиянието на цялото върху частите е не само регулиращо, но и конструктивно в смисъл, че предизвиква действие.“ /161/

Че Бог е първичната сила, която твори и създава света и живота, Учителя изразя­ва в следната мисъл:

• „Ишвара“ е свещено име на Бога – на санскрит. То означава, че за всяко нещо е нужно работа. Под дума­та „работа“ разбирам всичко онова, което умът, сърцето и волята вършат. Следова­телно под „работа“ в пълния смисъл на думата се разбира хармонията на проява­та между ума, сърцето и волята с цел да осмислят живота. Работа подразбира още влагане форма, съдържание и смисъл в живота.“ /3-1922/

В този смисъл са и думите на писателя Рабиндранат Тагор:

• „Една стара санскрит-ска поема описва съществените елементи на образа. Първият по ред е „разделение на формите“. Следователно в разнообра­зието на формите, дори в тяхното разли­чие трябва да подразбираме нещо, което сочи парадокса на върховното единство, инак едва ли би имало творение.“ /178/

Така или иначе всички автори, които са третирали въпроса за същността на Бога, намират, че Той може да се осъ­знае само ако успеем да обединим в своето съзнание единството на Битието с разнообразието на физическия свят в едно хармонично цяло.

И Учителя П. Дънов заключава:

• „Фор­мите определят границите на Божестве­ната интелигентност. Следователно всич­ки хора по същество произхождат от един и същ принцип, но по проява те не си мязат, коренно се различават. Та и религиозните хора искат да докажат, че всички хора произлизат от Бога. Не, хората не произлизат от Бога. В този слу­чай и всички елементи не произлизат от един първичен елемент, но се явяват като проява на един и същ елемент. Значи Бог е една същина на вечното разнооб­разие. Той е единство по своето прояв­ление, но разнообразен по своята същи­на.“ /81-1926/

Учителя намеква на проблема, че не­щата не произхождат като първична са­мостоятелност, но са само проява на нещо, т. е. трансформация на едно състояние в друго. Тази пълна взаимо­зависимост осигурява единството в про­явлението на Бога, макар че Той е раз­нообразие по своята същина. Така се прави съществена разлика между „про-излизане“ и „проява„. Защото произлизането предопределя пълна самостоятел­ност на формата, независеща от нико­го. Докато при „проявата„, т. е. смяна на състоянието, имаме запазване същи­ната на произхода, на проявената сила, на първичното начало. Затова Учителя прави сравнение с химическите елемен­ти, които са само разновидност на една и съща форма, на една и съща сила или силово поле. То се изявява в различни състояния, както прави водата в трите си агрегатни състояния. Затова се казва, че и хората не са произлезли от Бога, но са Негова проява. Хората са проява на раз­нообразната същина на Бога.

• „Ако Христос казва, че е Бог, то е затова, защото Бог се изявил в човешка форма. Значи човешката форма играе известна роля в света. Действително це­лият космос е съставен по образа на чо­века. Всички учени хора, които са дълбо­ко осведомени върху тайните на Битие­то, твърдят същото. Целият космос се представя във форма на един човек. Сле­дователно всяка част от твоето малко тяло отговаря на съответна част на това велико тяло. Известни звезди от Млеч­ния път, или от което и да е съзвездие, или пък известни системи, могат да разтоварят с тебе, където и да се нами­раш.“ /72-1924/

Тук се прави аналогия между струк­турата на човешкото тяло и макрокос­моса – затова и човекът е микрокосмос, т. е. огледален образ на света. Затова Айнщайн се запитва:

• „Ако нещо ме инте­ресува, всъщност то е следното: могъл ли е Бог да сътвори света друг; изисква­нето на логическата простота оставя ли за това някаква възможност? /185/

А Учителя П. Дънов продължава:

• „Външният, материалният свят е продукт на мисълта (н. б. – на Божествената мисъл). Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Най-напред е била идеята, а после тя се е въплътила. Вечно­то само по себе си ограничава. Бог е Веч­ното, Първичното същество, което само себе си съзнателно ограничило, за да се изяви. /н. б. на физическия свят/. При­родата е тяло на Бога, проявление на Бога.“ /36-1921/

Такъв е и замисълът на началните думи от евангелието на Йоанна /1.1./:

• „В на­чало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него нищо не е станало, което е станало.“

Този акт на „ограничение в себе си“ описахме вече. Проследихме го още в изявата на силовите полета в света. Чрез ограничение на активността си те сменят състоянието си и изграждат физическите форми. Така че изграждат елементарни­те частици на материята, като стигнем до галактиките на вселената. Този акт на „ог­раничение в себе си“ се съдържа и във формулата на Айнщайн Е = М.С².

• „Бог не е нито на слънцето, нито на звездите. Той е извън времето и простран­ството, вън от този свят. Щом излезете от този свят, нещата само се осмислят. Светът, вън от времето и пространство­то, ние наричаме „свят на чистата мисъл“ или „непроявения свят„. /44-1930/

Проявения свят е светът на трите измерения – физическият свят. Светът на „чистата мисъл“ е тогава светът на идеи­те, на мисълта, на силите и енергиите, затова е извън времето и пространство­то. Явно, че математически трябва да мислим за измерения над познатото ни трето измерение. Както по-горните изме­рения (четвърто, пето и т.н.) съдържат в себе си по-ниските измерения, така тряб­ва да приемем, че светът на чистата мисъл, на идеите, на „Словото Божие“ са твор­ческите сили, които се изявяват на физи­ческия тримерен свят.

Този творчески акт Учителят изразява така:

• „Няма никой по-блажен, казва Христос, от онзи, който слуша Словото Божие и го изпълнява. „Словото Божие“, това е великото в све­та. … То е онзи първичен момент, когато Божията Любов съзнателно се е прояви­ла вътре в материалния свят.“ /39-1922/

Нека наблегнем на идеята „Божията Любов съзнателно се е проявила„. Това съзнателно отношение към нещата, към живота като идея пролива всички беседи на Учителя П. Дънов. Следва, че ние хо­рата трябва да имаме съзнателно отно­шение към живота си, тъй като, „който слуша Словото Божие и го изпълнява„, той е блажен, казва сам Христос. В това „съзнателно отношение“ се крие цялата еволюция на живота. Само чрез съзна­телно отношение към Бога и живота мо­жем да осигурим пътя си към самоусъвършенствуване.

• „За Бога имаме две понятия: когато излизаме от Бога, ние го разбираме като ограничен в себе си, т.е. безграничното, което се ограничава в себе си – това раз­бираме Бога като ограничен. А като за­почнем живота си, отиваме към Истина­та, т.е. отиваме към безграничното, веч­ното, следователно към онова, което е без граница, без начало и без край. Сле­дователно Истината е насочена към без­граничното и безначалното, което има връзка с ограниченото.“ /40-1922/

И тук Учителя ни насочва към мисълта за творчеството на Бога, т.е. чрез огра­ничение в себе си, за да създаде статич­ните, граничните форми на физическия свят. Този процес е всъщност експанзия­та на учените, т.е. раздробяване на все­лената от състояние на колапс /сингуларност/. Споменава се и обратният процес – отиване към безграничното, безначалното. Това е вече процесът на съзряване­то, на усъвършенствуването или еволю­цията на учените. Тук вече граничното, т.е. физическите форми, се усъвършен­ствуват и стремят към Истината – Бога. Те трябва да изпаднат в състояние да се сле­ят с Първопричината – Бога, т.е. да колабират в Него, да осъществяват сингуларност – както казват учените.

Наивните представи за Бога Учителя опровергава със следната мисъл:

• „Ня­кои казват, че Господ е на небето. Къде е това небе? – „На небето е Той“ – каз­ват. Но това небе прониква всинца ни. Това небе прониква всичко. И казва Пи­санието, че в началото Бог създаде не­бето и земята. Небето държи земята. Това е направено от такива сили, които държат целия космос. Те не са горе над нас, те са навсякъде, вътре в нас, и под нас, и над нас. Ние сме все в небето. И в деня, в който ние съзнаем, че в него живеем, нашия Отец на Любовта, това небе ще ни се усмихне и всички цветя ще ни се усмихнат, и животните ще ни проговорят.“ /40-1922/

Учителят дава пълна космологична пред­става за света, макар и с езика на еванге­лието. Старите представи за небето, че е горе, а земята – долу, всъщност не съще­ствуват във вселената. Това неопределе­но ориентиране във вселената космонав­тите добре изживяват. Всъщност тример-но ориентирано пространство няма, а има „вакуумът“ на Дирак, т.е. неизмеримо мощно и всеобхващащо силово поле, изпълнено с виртуални частици, което се самозаражда и саморазрушава, в което материята се изгражда и разрушава, ко­ето дава началото на всяко вселенно образувание под напора на гравитационна­та сила.

В този смисъл можем да кажем, че „небето крепи“ земята, тъй като тя е рожба на тази всеобхващаща силова хар­мония. Тъй като всяка най-малка матери­ална частица от вселената непрестанно се облива от гравитационни вълни, електро­магнитни вълни и неутрино, то при опит да напуснем или да се отделим от границите на вселената ние ставаме фокус на тези полета, а с това и разширение на самата вселена. Ние носим вселената непрестанно със себе си и тя няма край, въпреки че е крайна. /210/

Учителя доизяснява понятието Бог:

• „Бог е отвън само когато се проявява като множество. Обаче прояви ли се като един­ство, Той е отвътре. Единицата, която е създала света, сама за себе си е абсо­лютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Следователно тя е от­вътре.“ /117-1927/

Това ще рече, че ние чувствуваме Бога отвън нас само защото Той се е реализирал в многообразието на света. Ние виждаме цялото разнообразие извън себе си и получаваме представа, че всичко, включително и Бог, е вън от нас. Обаче всъщност не е така, тъй като това разнообразие и разновидност на света е творение на един и същ прин­цип, на една и съща сила, на един-единствен Бог. Ние сме част от цялото раз­нообразие. Тогава Бог е всъщност в нас, Той е отвътре. Затова Учителя казва, че единицата, която е създала света, сама за себе си е абсолютна реалност; зад нея друга реалност не съществува. Ние носим Бога в себе си.

И продължава Учителя за понятието Бог:

• „Какво нещо е Бог, къде е Той и как ще Го намерим? – Този, който е бил пре­ди мене, преди моето съществуване, това е Бог. Той е там, където аз не съм бил. Ще го намерите там, където всякога съм бил. Първият, Който създал живота и ни събудил за живота, Първият, който създал всичко за нас, е Бог.“ /44-1930/
• „Бог нито се създава, нито се разру­шава. Той е вечен и безграничен. За про­изхода на Бога не може да се мисли. Който се е опитвал да разсъждава върху този въпрос, той е загубвал съзнанието си. Не само за произхода на Бога не може да се говори, но ако човек се опита да разисква върху произхода си, непремен­но ще загуби съзнанието си и ще заспи. Бог създава нещата, но Бог никой не Го е създал. Затова именно Той е абсолютно реален. Всяко нещо, което е създадено, е относително реално.“ /43-1929/

Това понятие, което ни дава Учителя (Биенса Дуно) за Бога, съвпада днес с постановките на учените, които дават за света. Дирак каз­ва, че вакуумът, т.е. вечното във вселе­ната, първичното начало, облива всичко и е ненарушимо и несъздадено от нико­го. Вакуумът е изпълнен с виртуални ча­стици, казва Дирак, които постоянно се самосъздават и саморазрушават. Сле­дователно те са вечни, неизменни и по­стоянно действуващи. А това ще рече, че светът нито се увеличава, нито се на­малява, той е абсолютно реален. Видо­изменението на вселената по физичес­ка форма – състояние на колапс и сингуларност, на експанзия и многообразие, не говори за промени вътре в нея. Всич­ко само се трансмутира в различни състояния. По същина тя остава една и съща. Тази представа на учените за све­та съвпада напълно с това, което ни дава Учителя за Бога. Затова и животът е ве­чен, светът безграничен, макар и краен в своята физическа същност.

Вечността ни подсказва и математи­ката чрез числовия ред, ирационалните числа, безкрайността на измеренията, безкрайността на вълновите полета, безкрайността на скоростите във вселената, неизмеримостта на вселената и т.н. Явно, че всичко, което се създава, по нашите понятия е относително и е една истина, която тепърва човек ще гадае.

• „Първата причина, която дава живот на всички същества, определя посоката на тяхното движение, както и техните качества и способности. Тази първа при­чина наричаме с различни имена: Бог, Господ, Отец, Баща, Господар и др. Всяко име има свой вътрешен смисъл. Какво име ще дадеш на тази Първа при­чина, това зависи от твоето разположе­ние към нея.“ /54-1924/
• „Да познаеш Бога, значи да Го позна­еш в Неговото единство, и да познаваме Бога на Любовта, то е да Го познаваме в Неговото множество. Един велик свят се крие във всяка душа. И да я познаеш с всичката Любов, то значи да познаваш Бога.“ /56-1923/
• „Бог е център на вселената. Духът -извор на живота, а Истината – глава на Словото, на разумния живот.“ /32-1917/

В тези две мисли има символика, коя­то трябва да се гадае. Следва, че Бог по същина е единството в света, а Бог като Любов – това е проявеният в множество­то Бог, т.е. Бог във фаза на изява, или експанзия – както казват учените. Душата от своя страна съдържа кода на Бога в себе си, затова нейното познаване с Лю­бов значи да опознаеш самия Бог. Видно е, че директното опознаване същината на Бога за нас е невъзможно, но косвено чрез неговата изява – множеството или чрез душата, е отчасти понятно.

Степенното изявление на Бога в същи­ната на човешкото същество Учителят дава в следната мисъл: „Друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума + възможностите на сърцето = възможностите на волята. Още: умът + сърцето + волята = душата. Както и: умът + сърцето + волята + душата = духа.

Или: умът + сърцето + волята + духът = възможностите на Бога. И накрая: умът + сърцето + волята + душата + духът + Бога = възможностите на Абсолютното, Безграничното.“ /3-1922-23/

В тази мисъл се вижда и степенувано­то израстване, еволюиране на човешко­то същество, както и откъде да се започ­не, т. е. първо трябва да израсне умът, който трябва да схване пътя и осъзнае начините на растежа. Тогава следва сърце­то, волята и т. н. От друга страна се виж­да, че Бог е същина близо до човешкото същество, докато Първопричината, Първичното начало е над Бога и То е Аб­солютното по същина и Безграничното по възможности. Следва, че докато за Бога все още можем да разсъждаваме, ма­кар и по косвени пътища, то за Абсолют­ното и Безграничното всяка мисъл и раз­съждение невъзможни.

Непосредственият контакт на Бога с физическия свят, степенуваната Му връзка с него, е изразен от Учителя в следната мисъл:

• „При сегашните си разбирания не можете да схванете всичко, което Бог вижда. В един миг само Той вижда цяла­та вселена пред себе Си, разбира всички отношения на съществата, малки и голе­ми, всички съчетания на сили и знае какви пермутации могат да станат между тях. Това знание слиза постепенно в напред­налите същества, които наричат богове, ангели, светии, гении, талантливи, обик­новени хора, като постепенно се намаля­ва, докато най-после дойде до най-мал­ките същества, които възприемат живо­та, както го притежават.“ /78-1927/

Как бихме могли да схванем това състояние на Бога да вижда и усеща, да долавя и знае в един миг всичко, което става в цялата вселена? Но нека помис­лим за микрокосмоса – нашето тяло, ко­ето владеем напълно. Та нали можем в един миг да почувствуваме състоянието на цялото си тяло? Чрез нервната система сме свързани с всички съставки на тялото си. Имаме мигновена информация за състоянието на всички органи и системи на последното. Чрез сетивните си орга­ни, от друга страна, а именно: слух, зре­ние, обоняние, вкус и усет, имаме ин­формация за околния свят.

Тази информативна картина в нашия организъм можем да пренесем към мак­рокосмоса, т.е. към Бога, и да разбе­рем възможностите на Бога по отноше­ние състоянието на света, който, както казва Учителя П. Дънов, „е тяло на Бога“.

Накрая Учителя Петър Дънов (Биенса Дуно) заключава:

• „Вие искате най-първо да схванете какво нещо е Бог в своята необятност. Досега нито един адепт, нито един велик учител, нито един ангел, не е могъл да ви опреде­ли какво нещо е Бог. През хиляди векове, през цялата вечност, никога няма да Го узнаете. Този Великият, Абсолютният, Без­граничният Бог, Той ще остане една вели­ка загадка за всякога.“ /56-1923/

Едва ли има по-добра трактовка за понятието Бог от тази, която ни дава Учи­теля Биенса Дуно. А най-доброто в тази трак­товка е, че тя се съгласува с елементите и понятията на науката за безкрайното и вечното, за малкото и голямото, за ни­щото и нещото, за абсолютното и отно­сителното, за цялото и частите, които по­нятия са всъщност атрибути на Бога и ко­ито ние също не можем да осъзнаем. Може ли частта да опознае цялото, до­като се намира в него? Може ли клетка от нашето тяло да осъзнае цялостта на същото? Не може. Следователно ние като части от Първопричината, Абсолютното, Вечното, от Бога никога няма да Го опоз­наем в неговата същност. Остава ни само едно – щом като почувствуваме Негово­то присъствие в разнообразието на света да вярваме в Него и да съобразяваме делата си с разумните закони на живота.

Божественото Учение на Учителя Биенса Дуно и Доц. Д-р Илиян Стратев

Публикувано в https://obuch.info/

Изображение:https://www.pinterest.com/pin/5981411999414201/