Един богаташ разбрал, че управителят на фермата му пропилявал богатството му. Привикал го и, след като изложил фактите, решил да го отстрани от длъжност.
„Какво ще правя сега? – неутешимо се жалвал отчаяният управител. – Не ставам да ора земята, а ме е срам да прося…“
За това призовал длъжниците си на господаря си да се явят един по един и подправил документите им., тъй че да им намали дълга. Така сто бурета зехтин станали петдесет, сто бали живот станали осемдесет и тъй нататък. По този начин той разчитал на благоразположението им и да си намери работа веднага щом го освободят от служба. Господарят му обаче разбрал за мошеническият акт и в отговор… го похвалил.
През вековете поведението на въпросния господар озадачило и най-просветените тълкуватели на Библията и се е превърнало в предизвикателство за поколения теолози и мъдреци.
В книгата „Школата за Богове“, Мечтателят… характерен с това, че може и гордиевия възел да разплете, дава интересна препратка по темата. Тълкуването му на библейската главоблъсканица хвърля светлина в хилядолетния мрак и се оказва поредния пример за това най-близкия до ума отговор всъщност е и най-верния.
Той обяснява, че привидно сложната реакция на господаря е от особена важност, подобно на събитие от световно значение за човешката раса. Нещо като прекрачване на еволюционния праг – изключително значим квантов скок за човешката психика, сравним единствено със способността ни да застанем изправени със загубата на опашката на прадедите ни.
Поведението на господаря в притчата е сигнал за зараждането на новият вид „сапиенс“, за произхода на следващия след човека вид. То символизира началото на изхода, който ще отведе човешкият род извън психиката, присъща на все още първичното му животинско състояние.
Почувствайте атаката в себе си! Там е бойното поле… и точно там ще се реши победата… Тайната се крие в победата преди същинското стълкновение.
Самият акт на похвала към непочтения управител е крясъкът на излекуването на всички вътрешни рани човечество… на човечеството, което си е простило вътрешно, което е победило без да се налага да влиза в битка, защото на него вече не му е нужна полезната, но същевременно ужасна намеса на Антагонистът /врагът/- специалната двигателна сила на Еволюцията
Когато зрелият човек завърши великото си изпълнение и застане под светлините на прожекторите на житейската сцена, вместо да благодари на всички, заявили му приятелството и любовта си, той трябва най-тържествено да изкаже почитанията си към онези, които са го препъвали, нападали и са се отнасяли деспотично с него.
