Всичко започва със загадката на квантовата физика – физиката на елементарните частици. Оказва се, че електронът и другите елементарни частици имат удивителната способност – да се държат като частица с определена маса и едновременно с това като вълна – електромагнитно поле без никаква маса. Това на пръв поглед не може да се обясни и дълги години учените използват термина „дуализъм на природата“. – способност на природните явления да встъпват едновременно в два образа. След това се появи още една загадка. Върху резултатите на експериментите с елементарни частици влияе… личността на експериментатора.
Впечатлението е такова , че хората със своето съзнание неволно задвижват природата и постигат определен резултат. От което следва, че въпросът за научната обективност в този случай въобще не стои. И накрая… направо главозамайващо е откритието, че електронът и неговите „колеги“ се държат като частици само в присъствието на експериментатор. Ако никой не ги наблюдава те са вълни. Това означава, че човекът наистина волно или неволно ръководи природните явления.
Изводът е не само шокиращ, но и стряскащ: живеем в свят, който се изменя под влияние на страничната ни воля. Материята състояща се от атоми(изградени от елементарни частици), е вълна, която няма маса… Или може би няма материя?!
Подобно твърдение съществува от векове и при всички духовни и езотерични практики. Вибрационното енергийно-информационно поле е в основата на целия духовен опит. Това е същото поле от енергия, което наблюдават и от което черпят информация светци, буди, йоги, мистици, свещеници, шамани, ясновидци… Наричат го „Източник“, „Бог“, „Вселенски разум“, „Акаша“, „Първичният ОМ“ и други. Това е общия корен на всички религии и връзката между нашите вътрешни и външни светове.
В Махаяна Будизма през трети век се описва една космология, която не е по-различна от физиката в наши дни. Акашовите записи пък са библиотеката на вселената, където се съдържа знанието за всичко. Разликата между тези, които „имат достъп“ и тези, които „нямат“ е в съзнаването на този достъп. Осъзнаването на информацията е бонус към процеса на духовното развитие, за което се изисква работа, вяра и търпение. Библиотеката от информация няма врати и няма нужда някой да ги отваря. Достъпът е свободен е получаваме информация винаги, когато ни е необходима.
Из “ Енциклоперия Когиталност – Ти Източникът“, Ивомир Димчев