„Аз не ви давам религията, аз ви давам духовно учение“ Петър Дънов
Ако проследим житейския път на Учителя ще видим, че е роден в свещеническо семейството., но самият той не става свещеник. Запознат е с православието и католицизма и изследва източните духовни традиции. По време на престоя си в Америка отива при индианците, за да проучи техните духовни практики. Дънов търси общите корени на световните духовни учения, за да открие единството, а не различието, обединяващото, а не разединяващото в постиженията на духа и утвърждава орфическата идея, че БОГ Е ЛЮБОВ.
Орфическите идеи е неговото учение, както и близостта с източните религии, основаващити се на вярата в прераждането и действието на кармичния закон, не са механична компилация, кореспондираща с християнството, а нов духовен фундамент без граници, отварящ съзнанието ни да възприемем идеята за съвършенството. Идея, която може да се ограничи в мъничкото – в клетката или цветчето, но и да се разшири до безкрайността на Вселената.
Както всички духовни школи и тази си има противници, привърженици и буквалисти, които възприемат идеите, но нерядко ги изопачават, защото не са достигнали основното – БОГ Е ЛЮБОВ. Ако тази любов не проникне в човека, то никоя религия или учение не може да го спаси и извиси.
Дънов внася нови духовни акценти и във вегетарианството – т.е. чистота в умствения, в чувствения и в духовния свят. Без чистота духовен напредък не може да се постигне. Противопоставянето, отрицанието, омразата и негативизмът са чужди на неговата окултна наука.
Учителят търси единството на основата на Мъдростта, Истината и Любовта, създавайки ОТВОРЕНА ДУХОВНА ШКОЛА, която подготвя човечеството за епохата на Водолея и идването на шестата раса. Не поставя рамки, а проправя път за проумяването на истини, които са извлечени от духовните светове и не могат да се научат от учебниците.
Често си задаваме въпроси като: „защо Бог допуска злото в света, а не го унищожи.? По-силно ли е то от доброто? Учителят отговаря и на този въпрос:
„Бог оперирара и с двете сили, но единствено Той знае как да направи злото служител на Доброто.“
Човекът трудно може да да борави с двте сили и не е във възможностите му да направи злото служител на доброто, но може да се ораничи и да оперира само със силите на доброто. И това да бъде единственото ограничение – да се стремим да живеем по законите на любовта, да ценим и пазим всеки живот в природата, защото Бог живее и в цветето, което нехайно късаме, и в тревичката, която стъпкваме, и във всяко същество, на което отнемаме живота. Има ли смисъл да го правим щом сме част от цялото?! И като знаем, че каквото посеем това ще пожънем, докога ще продължаваме да живеем по старите закони?
Защото Бог е ЛЮБОВ!
А ние?!