Всяка една система от вярвания лесно може да се превърне в знание – нещо, което считаме за истина без самите ние да сме го преживели. Според мирогледа ни, би трябвала да използваме всяка учение, за да задълбочим собственото си разбиране или да поставим под въпрос стара нагласа или идея за себе си и своите вярвания.
При всяко учение, има реална опасност да попаднем в капана – СВРЪХИДЕНТИФИКАЦИЯ – при който превръщаме една система от вярвания в религия, фиксирана перспектива, през която гледаме към света. Всяко учение, без изключение може да се превърне в идеология и тогава то става опасно, защото ни заставя да си „мислим“, че знаем, без да си задаваме въпроси и без да мислим. Така, зададената програма е дисфункционално ограничение и блокира еволюционното ни развитие. Причината за този процес не е в самото учение, а в начина, по който реагираме и го ползваме. Поради тази причина всяко учение е в някаква степен „замърсено“, именно поради субективната интерпретация.
Хелингер например – бащата на Констелациите – напомнял на учениците си, че всичко, което той казва е приложимо в определен контекст и даден момент и не трябва да се счита за нещо повече от това. Тук проличава разликата между посредствения и истинския Учител. Единият преподава модел, метод или система, като излага знанието систематично и недвусмислено. Това кара учениците да се чувстват спокойни и сигурни. Истинският Учител преподава своя възглед, но в същото време отправя предизвикателство към интелигентността и будността на учениците. Той унищожава системите от вярвания, без да създава други фиксирани системи, които да ги заместят. С посредствения учител се чувстваме удобно и в безопасност, с истинския Учител сме несигурни и напрегнати, защото Той не ни дава готови отговори, а ни оставя сами да ги търсим и откриваме.
Важното е да останем отворени, да си задаваме въпроси и да се доверяваме на собствените си преживявания. Тук е момента отново да споменем Хелингер, който нееднократно е променял възгледите си, както и да почетем Ошо като мистик, според който индивидуалната отговорност е в основата на търсенето на себе си. Истината не може да бъда взета на заем. Всеки трябва да се развива и да израства по свой собствен, уникален начин и теорията винаги трябва да следва личното преживяване, а не обратно.
Из „Корените на любовта“ – Свагито Р. Лийбермайстер
Разглеждайки една информация от позицията на свещеното познание, към което следва да имаме конструктивен скептицизъм и изследователски дух, ни помагат да израстваме много повече, отколкото ако му вярваме сляпо и го превръщаме в неразбираема догма или ако го пренебрегваме и гледаме на него като на обикновени фантазии.“ – Александър Миланов, учредител и управител на фондация Граждани на Новата епоха:
🙏💜 Благодаря на моите Учители – Лоренцо Кампезе, Вилфрид Ерман и Андреа Фреди които ми предадоха знанието за Интегралните констелации, Интегрално консултиране и ЕП и Енергийни практики с ясното указание, че това са живи методи, развиващи във времето и тяхната еволюция зависи от личният експеримент и духовна еволюция на всеки фасилитатор, работещ в полето на Интегралното развитие.
С обич: Красимира Златева
КРАСИМИРА ЗЛАТЕВА- Интегрални констелации, Интегрално консултиране, Енергийни практики -TAI
Снимка на Gerd Altmann от Pixabay
