В процеса на нашето съзряване прекалено добрите, обгрижващи родители постепенно трябва да ни предоставят възможност сами да се справяме, да пробваме, да падаме и даже с охлузвания и рани да се изправяме. Ако се оставим на силния им закрилнически инстинкт има вероятност да „не проходим“ самостоятелно, да пропуснем момента на отделяне, да не развием необходимите ни умения. Независимо, че тя ни предпазват, предоставят ни грижа и нежност, настъпва време да пораснем и да се изправим пред реалността. Да поемем отговорност за решенията си, да проявим грижа към себе си.
Рано или късно е потребно преминаване през „тъмната гора“ – оставане на саме със себе си. Осъзнаване на собствената ценност. Добре е, когато това се случи нито рано, нито късно… а навреме.
Много жени и мъже отлагат този важен момент, без да се замислят, че това стопира емоционалното и психическото им израстване. По-сигурни и спокойни се чувстват в прегръдките на мама и често се самозаблуждават, търсейки несъществуващи причини, не осъзнават, че ако не престанат да се съпротивляват, съществува реална опасност да се превърнат в инфантилни и незрели личности, никога да не бъдат самостоятелни.
Пътят нa съзряването на всеки един човек е да опознава себе си. Да открива вътрешната си тъмнина и светлина, красота и творческия си потенциал.
💜 С обич: КрасиМира
КРАСИМИРА ЗЛАТЕВА- Интегрални констелации, Интегрално консултиране, Енергийни практики -TAI
