Промяна се случва тогава, когато човек приеме това, което Е в момента. А не онова, което ИСКА да е.

Да преживее напълно каквото Е, преди да гледа към онова, какво МОЖЕ ДА Е.

Гещалт терапията не вярва, че фундаментална промяна се случва докато не се появи истинско приемане на цялостната ни личност, включително аспектите, от които се страхуваме, срамуваме, смущаваме и които искаме да премахнем от живота си. Тази проста теория на промяната е базов и водещ принцип и при ИНЕТЕГРАЛНО КОНСУЛТИРАНЕ

ИНТЕГРАЛНО ПЪТУВАНЕ* Практики и прозрения, които  могат да ни помогнат за „олекотяване“ на същността ни, защото натовареният Пътешественик, може никога да не стигне до крайната точка на Пътуването си, поради тежестта на твърде големия товар. Доброто е, че и светът всъщност спомага за това – събитията и „кошмарите“ в реалността ни, са нужният тласък към по-голяма дълбочина на съзнанието. Времето указва Посоката ни, защото всички ние „лежим“ в скута на вечната необятната интелигентност на Космическото съзнание, втъкана в нишките на битието ни.

Докато искаме да „променим, премахнем, отървем, изрежем, изкореним…“ дадена част от нас на езика на душата това се превежда като „не те приемам такова, каквото си!“
Ако се концентрирам върху онова, което съм решил да „премахна“ рискувам да стане още по-силно и разрушително.

Но какво да правим, когато е толкова трудно да приемем нещо, което е толкова… разрушаващо живота и щастието ни? Повечето хора, които започват лична терапия идват с идеята да променят нещо в тях според представата им за по-добър живот, което често включва да се „избавят“ от дадено поведение, характер, качество или чувство. Така той влага цялата си енергия да казва „НЕ“ на себе си и това, което Е в момента, което именно прави промяната невъзможна.

Има нужда да изследваме и забележим какво вече е вътре в нас, преди да се втурнем да го променяме. Ако се замислите обаче много по-трудно е обаче да останем с това и много по-лесно да мислим да го променим. Това е и моментът на бягството от самия себе си.

Често човек може да мисли: „Приел/а съм го. И сега какво?“ – ала това не е истинско приемане. Истинското приемане се разпознава по това, че не е вторачено в крайния резултат и обича, това, което е. Когато наистина го приемем в сърцето си няма да имаме нужда да гледаме към промяната му. И тя идва естествено. Душата разпознава истината и не може да бъде манипулирана.

Избор винаги имаме и зависи само от нас – да се въртим в порочния кръг на мислене „Как да се променя?“ или да дръзнем да изследваме „Какво в действителност Е?“

Да стоя в момента е движение. Това не означава да се примиря и да бездействам, а да изследвам и наблюдавам себе си, което ми дава избор в живота.

Gestalt Therapy, Dave Mann

За нас

Може да харесате още ..

2 Comments

  1. Тест интеграл

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *