Колумбийското племе живее в пълна изолация. Начинът им на живот се уповава на „Великата майка“, която има силата да управлява природата. Споделят убеждението, че са пазителите на сърцето на света. В основата на тяхната духовност и космология е вярата, че планинската верига е живо същество, както и планета ни.
Чрез дълбока медитация, ритуални дарения, песни и молитви, извършвани по протежение на мрежа от взаимосвързани свещени места, Mamos (свещениците Коги) следват закона за грижа за Сиера Невада – като по този начин поддържат равновесието на живота за техните свещени планини и целия свят.
Някои членове на племето са с по-особени и се наричат „Майки“ и тяхната мисия е да поддържат равновесието на планетата ни. „Майките“ виждат и в пълен мрак, като ползват вътрешното си зрение и съкровената връзка с Майката Земя. В системата от вярване на Когите е Алуна, която е вид космическо съзнание, самосъзнателно и живо, универсално, което е източникът на целия живот и интелигентност, както и на ума вътре в природата. „Алуна се нуждае от човешкия ум, за да участва в света – защото нещото за човешкия ум е, че той е в тяло“ – вярват Когите.
Новородените бебета, предназначени да бъдат „Майки“ се отглеждат на специално място в почти пълен мрак. хранят се с бели храни и получават минимален достъп до светлина. В продължение на девет години те се обучават да ползват вътрешното си зрение. След това се извеждат на дневна светлина. Казват, че „Майките“ могат да видят с вътрешното си зрение всяка точка на планетата… и не само, както и да виждат във времето – минало, бъдеще и сега.
В историята на Когите, „Майките“ никога не са грешали в предсказанията си, с изключение на едно. Според тях на – 11 август 1999 г, всички технократично ориентирани народи по света би трябвало да преминат в друго ниво на съзнанието и да изоставят физическата ни планета. На 12 август 1999 г, „Майките“ виждат, че това не се е случило. Потъват в дълбока медитация, за да разберат причината, тъй като за пръв път в дългата им история, тяхно предсказание не се сбъдва.
Там в мрака, по време на медитацията, „Майките“ Коги съзрели светлини, проблясващи навсякъде по повърхността на планетата – преди не ги е имало. Те ги проучили и открили, че се излъчват от хора, които са разбрали за светлинното си тяло -Мер-ка-ба. Според „Майките“ именно тези хора, с техните светлинни тела са променили хода на историята, променяйки познатият ни материален свят в нова реалност. Ето защо „Майките“ не са успели да я видят, защото тя идва от бъдещето, не от миналото.
Гласът на сърцето при племето Коги
Има и още нещо интересно при племето Коги. Те нямат език, изграден от думи като нашия. Общуват телепатично, като издават кратки звуци, които не са думи. Този вид общуване, води началото си от нещо много дълбоко и древно. Звуците, които издават Когите са къси, отчетливи – звуци излизащи спонтанно от сърцето. След като бъдат произнесени и чути, те предизвикват вътрешни образи, които се запечатват в съзнанието на човека, когато ги чуе.
Когите използват светлинните си тела, за да пътуват навсякъде по земята, без да напускат физически джунглата. Също така според тях жизнената сила, която хората днес излъчваме е толкова слаба, че е бледа призрачна сянка на истинската ни същност -това, което можем да бъдем.
Когите, както и племената Вива, Аруако и Канкуамо от Сиера Невада работят, както във физическите, така и в духовните сфери, за да опазят свещеното сърце на света. Те подхранват жизнената сила на природата, която от своя страна поддържа света жив в непрекъснат цикъл на взаимност.
Дали племена като Коги, са оцелели и до днес, за да знаем какво сме изгубили по пътя на еволюцията си; за да превърнем изгубеното след това в Избор по силата на сводната ни воля; за да си спомним, че планетата е жива и усеща какво правим с нея.
Разказано в книгата „Да живееш в сърцето си“, Друнвало Мелхизедек
