Съществува една единствена памет, която не е преставала да функционира и да централизира всички придобивки на колективната душа. Морис Метерлинк
Какво е Душата? Всяка душа има своя индивидуалност, която се определя от специфичното й предназначение, заложено при нейното създаване. Предполага се, че притежава безкраен потенциал за развитие и възможност някога да стане Творец на вселени.
Според Учителят Беинса Дуно – Петър Дънов, отделянето на човешката Душа от Бога е един от най-великите моменти в Битието.
“Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои… “
Юнг използва термина „душа„, за да посочи психическата реалност относно всичко, което не може да бъде възприето чрез нашите пет сетива , нематериалната реалност на един вътрешен свят, съставен от постоянно движещи се образи.
„Психическото същество всъщност е единствената категория битие, за която имаме пряко познание, тъй като нищо не може да бъде познато, освен ако не се появи като психически образ. Ако светът не приеме формата на психически образ практически не съществува. Образът и значението са идентични и с образуването на първото се изяснява второто. Формата всъщност не се нуждае от тълкуване, тя представлява собственото си значение.“
Под „душа“ Джеймс Хилман разбира:
„…възможността за въображение, присъща на нашата природа, изживяна чрез рефлективна спекулация, мечта, образ и фантазия – накратко онази модалност, която признава цялата реалност като предимно символична или метафорична“.
Душата, като плод на първоначалното движение ( spiritus ) е израз на проявлението, което се явява като основна космогонична причина .
При Аристотел всяко движение вижда своя собствена причина в своя край, докато при Демокрит движението няма
“Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната Вселена, за да извърши работата, която й предстои… “
Според Робърт Авенс:
„Душата никога не е идентична с термините, които свързва. Подобно на странстващия рицар, чието обиталище е непрестанно духащият дух, душата не може да намери стабилно място или форма, защото е подтикната да реформира, преформулира и дестабилизира всички.
При Аристотел всяко движение вижда своя собствена причина в своя край, докато при Демокрит движението няма край, а е състоянието на всички тела на първоначалното ниво: «То няма нужда от първоначални причини, няма нужда от финал, то е първичният от всички първи, винаги е бил там, винаги ще бъде там вечно» (Sini, 2021) .
Само с Душата ние преживяваме значението и усещането за реалността, към която чувстваме, че принадлежим чрез това скрито разбиране, което се стреми да разбере себе си.
Вечна ли е Душата?
Соред Учителят Беинса Дуно – Петър Дънов, „Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества.”
Защо хората не познаваме Душата си?
Защото се осъзнаваме като личност, която не е истинската ни същност, а функция на Егото. Изначалната ни същност е Душата….
„Душата пък се пои от друг извор – човешкия Дух. Човешкият дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А Божият Дух се пои от най-великия извор – Абсолютния, Незнайния Дух на Битието, за Когото никой нищо не знае.“ Учителят Беинса Дуно – Петър Дънов
Запазете час за безплатна консултация >
