С каквото и да се занимаваме, работата ни ще е уникална единствено ако е в съгласие с душата ни. Разумът може да създаде идеално копите, но оригиналът е дело на душата. Всичко, което ни е нужно е да като приемем аксиома факта, че душата умее всичко и да си позволим да се възползваме от това.
Именно факта, че сме достойни за най-доброто и сме способни на всичко, се крие грижливо от нас. Научени сме да не вярваме в неограничените възможности. Нещата са всъщност наобратно. Играта ще тръгне по нашите правила, ако осъзнато се възползваме от правата си. Никой не ни го забранява, но обичайният светоглед и махалата всячески ни убеждават, че не е възможно.
* Как да повишим нивото си на съзнание и освободим блокираната в нас енергия.
* Как да „пускаме“ с благодарност и почитане онова, което вече не ни служи. * Кои практики и прозрения могат да ни помогнат за „олекотяване“ на същността ни, защото натовареният Пътешественик, може никога да не стигне до крайната точка на Пътуването си, поради тежестта на твърде големия товар.
* Как да творим собствената си реалност съзнателно, следвайки законите за Творението във Вселената.
Главна загуба на човека е в разкъсването на връзката между душата и разума. За да се лиши човека да управлява външното намерение, е необходимо само разумът да се отдели от душата – и това е направено. За цялата история на човечеството е извършена огромна работа за това разделение. Разумът е инструмента за душата. Само заедно те са способни на всичко.
Съществото, криещо се по многото маски и костюми, които носим, притежава прекрасни достойнства. Нужно е само да си позволим да бъдем себе си, не да се борим със себе си. Лошото не живее вътре в нас, а на повърхността. То е като слой прах върху картина. Ако тя се избърше, ще се отрие чистата уникална душа. Всяко наше гениално творение е дело на душата, със съдействието на разума.
Душата може да усеща вятъра на външното намерение, но не е в състояние да вдигне платното, за да се възползва от този вятър. Волята на разума вдига платното. Волята е атрибут на осъзнатостта. Полетът на несъзнателната душа с порива на външното намерение е спонтанен и неуправляем. Именно осъзнатостта на разума дава възможност на волята да се изявява целенасочено.
Вадим Зеланд, из“Транссърфинг на реалността“
Снимка на ThePixelman от Pixabay
