Как да приемем противоположностите като едно цяло, ако предварително сме ги приели за противоположности? Този въпрос измъчва всеки, който тръгва в посока да търси и преоткрива себе си и истината. В този момент самият той не съзнава, че истината е винаги полуистина, т.е. съдържа в себе си своята противоположност.
По прeзумция в живота си търсим и определяме справедливостта и истината. Това е стремеж да докажем, че сме и че съществуваме. В същото време разбираме, че всяко нещо, до което се докосваме, е парадокс в самото себе си. Но тъй като се фокусираме в едната половинка от неговата същност, го определяме като добро или лошо, вярно или невярно… Така се лутаме между истини и полуистини, стремейки се да отхвърлим едното. Не сме склонни да приемем и двете, защото смятаме, че са взаимно изключващи се, а не допълващи се.
Разсъждавайки в тази посока, човекът започва да надгражда себе си, като за самия себе си определя собствени истини и започва да се движи в рамките на техните параметри. Всичко друго бива отхвърлено, въпреки че той съзнава, че за да съществува което и да е проявление, е необходимо да бъде съвкупност от противоположните си съдържания. В търсене на отговорите на подобни въпроси, човек попада във все повече ситуации, в които разбира как противоположностите се допълват и не се изключват.
Илюзорно разделените противоположности на единното проявление винаги се стремят към това да се слеят. Този принцип е валиден за абсолютно Всичко, което Е. Елементите, съдържащи се във Всичко, което Е, също се изградени от полярности. Самите полярности, условно разделени, всъщност се допълват една с друга и така сформират Цялото – елемента, който ги „разделя“. Без дуалността на това разделяне, не може да има илюзията за съществуване.
Този процес на приемане на полярностите като допълващи се половинки на цялото се нарича хармонизация. Ако приемете, че околната среда ви допълва, ще приемате нейните съвети и идеи, без да я отричате. Това би обогатило знанията и възможностите ви, а като следствие по – лесно бихте решавали определени задачи и проблеми. Обикновено защитаваме онези гледни точки, които са ни познати и „сигурни“. Но това вместо да ни „защити“, ни създава нови и по-големи проблеми. Защото не допускаме, не приемаме другата полярност, което си е самоунищожение.
Причината – без двете полярности няма съществуване. Когато приемем, че всички полярности се допълват, че всички парадокси имат хармоничност и могат да се помирят, се качваме на едно по-високо стъпало на разбиране на света в една реалност, допълваща се с хармония, благодарност и Любов…
Ивомир Димчев, из „Енциклопедия Когиталност“ и https://kogitalnost.net/
