Във всяко семейство родителите са първи -без родители няма деца. С други думи, на-първият и най-важен дар за детето от родителите е животът, който са му дали на земята. Човекът е родител просто защото е дал живот на дете; това всъщност означава да си родител. В този смисъл връзката между родители и деца е комплексно споразумение; нищо не може да се добави и отнеме от тази връзка. И -също в този смисъл – всички родители са равни и еднакво добри.
По природа родителят дава, а детето получава. От гледна точка на Семейните констелации -това е еднопосочно течение, в който родителят дава целият „комплект“, а детето го получава. На повърхността изглежда, че връзката родител-дете е доста неравностойна и детето никога не може директно и по същия начин да се отплати за това, което му е дадено. Като че ли е нарушен Третият Мета принцип от Системните закони – Баланс между даване и получаване.
Актът на даване и получаване от родителите е удивителен със своето изобилие и времетраене. Той продължава от непрекъснато от раждането до зрелостта. Има толкова много дарове, че е невъзможно детето да заплати за тях. Само чувството на признателност и изразяването на благодарност могат да компенсират това. В кай на краищата обаче детето се отплаща за всичко, което му е било дадено, но не на родителите си, а на собствените си деца.
Когато се гневим и оплакваме от родителите си, ние ги осъждаме и заемаме превъзхождаща позиция. От гледна точка на Свещения ред /Системният принцип за старшинството/, ние се опитваме на правим родителите си „малки, а себе си „големи“, с което престъпваме законите на Колективната съвест /Системните закони/.Като резултат рано или късно, ние ще накажем себе си -обикновено на подсъзнателно ниво, като начин да възвърнем баланса. Или Системата ще намери друг начин за възстановяване на баланса.
Съществува един зле разбран закон, ръководещ човешките връзки, който трябва да бъде спомената тук: винаги оставаме свързани с това, което отричаме. Когато се оплакваме от родителите си, ние казваме „не“ на начина, по който те са участвали в нашия живот и не сме отворени да получим това, което са ни дали. Отричайки родителите си, ние смятаме, че се отделяме и освобождаваме от тях. Всъщност правим точно обратното. Никога не можем истински да се отделим от тях по такъв негативен начин – отричането е форма Обвързаност.
Ние сме нашите родители. Когато казваме „да“ на тях, казваме „да“ и на себе си. Това не е „да“ на подчинението; това е „да“ на приемането; „да“ на ситуацията такава, каквато е. Нещо повече – казваме „да“ на онези части от себе си, които не приемаме, тъй като това, което не харесваме в родителите, обикновено е това, което не харесваме в себе си /Проекция/.
Разгръщаме се до пълния ни потенциал като индивиди, когато приемем недостатъците на родителите си и когато просто ги почетем за това, е са ни довели на този свят. Не, че това е лесно. Обичайно е да смятаме, че бихме били далеч по-добре, ако родителите ни бяха различни… Но ако имах различни родители, щях да съм различен човек. Как бих могъл да съм в мир със себе си, ако през цялото време съм искал да съм друг?
От гледана точка на Свещения ред има само един начин да си в Мир със себе си: искрено да почитаме родителите си. Това е дълбок жест на уважение, почти Духовен акт, свещен жест. Когато почитаме родителите си, почитаме не само майка си и баща си, а и техните родители и пра-родители – всички хора дошли преди нас на този свят. Прекланяме се и почитаме Корените си и Източника на своя живот, и пред начина, по който животът Ни тече сега.
Из „Корените на Любовта“ Свагито Лийбермайстер
Свагито Лийбермайстер е водещ на курсове и тренинги в областта на Констелациите и Медитацията от 1981 г и се е обучавал при Берт Хелингер. Води тренинги в повече от 15 страни по цял свят и има задълбочен опит в работата с различни култури и семейни истории. Авторът хвърля светлина върху оригиналните прозрения на Хелингер чрез собствения си опит и ги представя в по-големия контекст на Медитацията и Духовното израстваме.
Изображение: https://pixabay.com/bg/
Good post. I learn something totally new and challenging on websites I stumbleupon every day. Its always exciting to read articles from other authors and use something from other sites.
Тhanks!
Insightful piece