ПОРЯДКИТЕ НА ЛЮБОВТА

Във всяко семейство родителите са първи -без родители няма деца. С други думи, на-първият и най-важен дар за детето от родителите е животът, който са му дали на земята. Човекът е родител просто защото е дал живот на дете;това въщност означава да си родител. В този смисъл връзката между родители и деца е комплексно споразумение;нищо не може да се добави и отнеме от тази връзка. И -също в този смисъл – всички родители са равни и еднакво добри.

По природа родителителят дава, а детето получава. От гледна точка на Семейните констелации -това е еднопосоччно течение, в който родителят дава целият „комплект“, а детето го получва. На повърхостта изглежда, че връзката родител-дете е доста неравностойна и детето никога не може директно и по същия начин да се отплати за това, което му е дадено. Като че ли е нарушен Третият Мета принцип от Системните закони – Баланс между даване и получаване.

Акът на даване и получаване от родителите е удивителен със своето изобилие и времетраене. Той продължава от непрекъснато от раждането до зрелостта. Има толкова много дарове, че е невъзможно детето да се оплати затях. Само чувството на признателност и изразяването на балгодарност могат да компенсират това. В кай на краищата обаче детето се отплаща за всичко, което му е било дадено, но не на родителите си, а на собствените си деца.

Когато се гневим и оплакваме от родителите си, ние ги осъждаме и заемаме превъзхождаща позиция. От гледна точка на Свещения ред /Системният принцип за страшинството/, ние се опитваме на правим родителите си „малки, а себе си „големи“, с което престъпваме законите на Колективната съвест /Системните закони/.Като резултат рано или късно, ние ще накажем себе си/обикновено на подсъзнантелно ниво/, като начин да възвърнем баланса. /Или Системата ще намери друг начин за възстановяване на баланса/.

Съществува едн зле разбран закон, ръководещ човешките връзки, който трябва да бъде спомената тук: винаги оставаме свързани с това, което отричаме. Когато се оплакваме от родителите си, ние казваме „не“ на начина, по който те са участвали в нашия живот и не сме отворени да получим това, което са ни дали. Отричайки родителите си, ние смятаме, че се отделяме и освобождаваме от тях. Всъщност правим точно обратното. Никога не можем истински да се отделим от тях по такъв негативен начин – отричането е форма Обвързаност.

Ние сме нашите родители. Когато казваме „да“ на тях, казваме „да“ и на себе си. Това не е „да“ на подчинението; това е „да“ на приемането; „да“ на ситуацията такава, каквато е. Нещо повече – казваме „да“ на онези части от себе си, които не приемаме, тъй като това, което не харесваме в родителите, обикновено е това, което не харесваме в себе си /Проекция/.

Разгръщаме се до пълния ни потенциал като инивиди, когато приемем недостатъците на родителите си и когато просто ги почетем за това, е са ни довели на този свят. Не, че това е лесно. Обичайно е да смятаме, че бихме били далеч по-добре, ако родителите ни бяха различни… Но ако имах различни родители,  щях да съм различен човек.  Как бих могъл да съм в мир със себе си, ако през цялото време съм искал да съм друг?

От гледана точка на Свещения ред има само един начин да си в Мир със себе си: искрено да почитаме родителите си. Това е дълбок жест на уважение, почти Духовен акт, свещен жест. Когато почитаме родителите си, почитаме не само майка си и баща си, а и техните родители и пра-родители – всички хора дошли преди нас на този свят. Прекланяме се и почитаме Корените си и Източника на своя живот,и пред  начина, по който животът Ни тече сега.

Из „Корените на Любовта“ Свагито Лийбермайстер

Свагито Лийбермайстер е водещ на курсове и тренинги в областта на Констелациите и Медитацията от 1981 г и се е ообучавал при Берт Хелингер. Води тренинги в повече от 15 страни по цял свят и има задълбочен опит в работата с ралични култури и семейни истории. Авторът хвърля светлина върху оригиналните прозрения на Хелингер чрез собствения си опит и ги представя в по-големия коконтекст на Медитацията и Духовното израстваме.

Изображение: https://pixabay.com/bg/