Със силата на човешкия Дух и вярата в доброто – е белязан живота на Стойна Преподобна. Свята личност, отдадена на духовни дела, неканонизирана от църквата. Тя е висок дух с мисия за България. Вярвала е в доброто и се е стараела да придаде вярата си и на онези, които са търсели духовната ѝ помощ.

„Още от малка се досещах, че Душата е нещо като вода, дето върви що върви по земята, а подир се възнесе към небето и после се върне – я като дъжд, я като сняг, а като градоносен гняв Божий… Затуй обичах да гледам как вали. Виках си: Душата на земята се връща.” Стойна Преподобна

Дарбата да четеш прастарата и Вечна книга на живота, създадена с висше, се дава само на хора с духовна чистота. Има божествен ред, предопределеност и съдба. Човекът не е наследник само на бащи  и деди. Всеки един от нас е наследник най-вече на себе си, на собствената си душа, на делата и, на всичко, което душата е преживяла неведнъж. На Преподобна Стойна и е дадено да знае ВСИЧКО и да вижда ВСИЧКО. Тя разпознава хората, имената, болката им , тревогите им. Посочва им лековете, окуражава ги да правят добро, всеки според силите си и да се разкайват за всяко волно и неволно сторено зло.. 

Преподобна Стойна е била изключителен феномен, сравнявана е с Нострадамус и Тереза Авилска, която е левитирала… 

Преподобна Стойна не е обявена за светица и няма да бъде, защото нещата, които е правила и говорила са в противоречие с християнството – левитирала е, напускала е тялото си и с дни била като мъртва, а после разказвала чудни истории, правила предсказания и помагала на хората. За нея  Ванга е казвала, че е три пъти по-силна и че е Божи човек.

Най-уникалната ѝ дарба е била способността ѝ да се телепортира, демонстрирана пред свидетели. Това е ставало непременно пред хора с духовна отдаденост и религиозно съзнание, които са вярвали, че човешките възможности, вселени от Твореца в обикновеното ни земно тяло, са безкрайни. Тя самата казва за способностите си следното:

  „Дадени ми бяха двете най-стръмни стълби за стигане горе до Силите: да се вдигам във въздуха, кога се моля, и да напускам тялото си за дълго време, като го оставям да лежи ни живо, ни мъртво, а аз да ходя по времена и места незнайни, облечена само с едната си Душа. Има и трето, но и преди, и сега ме е страх да го спомена. Ако хората знаят, че съм с него орисана, ще ме пребият с камъни, а може и да ме заколят… Ей тъй без нужда някаква, само от единия страх… Непостижимото за ума винаги ни се струва заплашително за живота”.

„Обич, обич требе на ората. Нема ли я, ке се затрие убавата ни държава…“ Стойна Преподобна

Стойна, наричана още „Съвършената“ е била „неграмотна“, според нашите предстви и едва ли някой би могъл със сигурност да твърди за онези съкровени движения на душата и възможности на Духа, които тя е притежавала. Достатъчно е човек да допусне, че не е сам във Вселената, че всичко е видимо, но не за всички и че има хора, които идват при нас и живеят с нас като предвестници на онези човешки възможности, които след векове нашите далечни правнуци ще владеят като част от своето ежедневие. Това е Стойна, а и другите феномени – предвестник на далечното бъдеще на човечеството.

Съвсем основателно Преподобна Стойна е била наричана светица. Със своя начин на живот и духовните си качества тя напълно съответства на това понятие.

Човешкият живот никога не е бил лесен. И човек винаги се е нуждаел от опора в нещо – митична личност, Бог или Богове, предсказания за по-добро бъдеще – за да може да понесе полагащата му се тежест на битието. Колкото по-трудно става да се живее, толкоз повече необходимостта от надежда в Някого расте. „Вяра, вяра е нужна!” – казвала е Стойна. И съветвала: ”Нахранете душите си с вяра и те ще пораснат и ще станат силни!”

„България ще лети все по-надолу и по-надолу, като на празен геран ведрото, докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ… Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те затуй някога са били от Бога изпратени далече от тук, за да бъдат опазени, защитени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще направят от България храм с древна позлата и нови икони. И тогава тук няма да има градове, а само села и чифлици. И децата ще са повече от звездите.“ Стойна Преподобна

Източник: „Съвършената“, Неда Антонова

Изображение на Преподобна Стойна – рисунка на Пламен Капитански

Може да харесате още ..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *