Свещената личност на св. Богородица в историята на човешкия род е уникална, тъй като в ангелския и човешкия свят няма нищо, което да е равно или по-голямо от Пресвета Богородица, тъй като тя е част от недостъпната за човешкия ум тайна на Божия промисъл. След Троичния Бог тя стана основната личност, която съществено е допринесла за осъществяването на плана за спасение на човешкия род. Отците на Църквата отбелязват, че за осъществяването на плана за спасение на човешкия род Бог е дал Своя Син и Слово, а човечеството е дало св. Дева Мария.
Тя става стълбата, по която Бог слиза на земята, за да може човекът да бъде освободен от последствията от тлението и смъртта, да осъзнае красотата си преди грехопадението и да тръгне към обòжение.
Православната църква почита Пресвета Богородица и с тази почит към нея от страна на Божия народ са свързани две важни събития от живота ѝ: успението (заспиването) ѝ и нейното преселване в плът в небесата. Този празник още през 2 в. се среща в йерусалимската традиция в различна форма и наименование. Неговото установяване, както и установяването на всички богородични празници се е осъществило около средата на 5 в., след Третия вселенски събор. Конкретно относно факта на преставлението на Пресвета Богородица от време на време възникват въпроси за това какво се има предвид, когато се говори за него…
Св. Богородица като смъртно човешко същество вкусва естествена смърт, като всяко създадено човешко същество. Тя не прави изключение от „общия жребий“ на човечеството, на тленната и ограничена човешка природа, който жребий е смъртта. И тя първа от човешкия род чрез смъртта си, както и чрез своето преставление в тяло в Небесата предвкусва вечния живот. И докато за всички смъртни и тленни хора пълното нетление ще настъпи в деня на Всеобщото възкресение в края на времената, при Второто Христово пришествие, св. Богородица нетленна се е преселила в Царството Божие.
Възкресението на тялото на св. Богородица и нейното възнесение на Небето се обяснява богословски с факта, че Божието Слово е съединило божествената природа с човешката природа на Своята личност, обòжило е човешката природа и, следователно, св. Богородица е първата, която е вкусила плодовете на съединението на божествената и човешката природа, в ипостаста на Словото.
Както отбелязват отците на Църквата, щом като тялото на Христос, получено от св. Богородица, е възкресено, следва и тялото на Пресвета Дева Мария да бъде възкресено и възнесено. Следователно Църквата използва понятието Възкресение за случая на Христос и понятието преставление за случая с Пресвета Богородица, но тя е единственият човек, който вече живее пръв всеобщото възкресение на всички хора след съда.
Цялата статия можете прочетете тук: https://dveri.bg/
Източник: Статията е публикувана в гръцкото списание „Пемптусия“ („Квинтесенция“) на 17 август 2020 г.Цялата
Изображение: снимка на мраморната статуята на „Забулената Дева“
Забулената дева е карарска мраморна статуя, създадена в Рим от италианския скулптор Джовани Страца (1818–1875). На него е изобразен бюст на Дева Мария, чието лице е покрито с прозрачен воал. Изглежда завесата е полупрозрачна, но всъщност е издълбана от мрамор. Трудно е да се повярва, че тази скулптура е направена от мрамор. Остава впечатлението, че това е бюст на жива жена, покрит с влажна тъкан, а не със студен мрамор. И не ни остава нищо друго, освен да се възхищаваме на най-високото умение на скулптора, което заслужава нашето възхищение!
